Отиде си Иван Андонов
„Победен съм от простащината. Безнадеждно победен”, казваше приживе режисьорът.
За Иван Андонов животът вече е вчера. Човекът, заснел филми емблеми на БГ киното като - „Вчера”, „Дами канят”, „Опасен чар” и „Адио, Рио” напусна този свят в четвъртък. Отиде си след битка с рака, продължила дълго. Беше на 77 години, последните прекара далеч от суматохата на киното и близо до платната си. Защото Иван Андонов освен режисьор легенда беше и голям живописец. Рисуваше през целия си живот, а през последната декада събираше публиката най-малко на една изложба годишно.
Не само болестта победи Иван Андонов. Много по-рано в интервю за в. „Монитор” режисьорът призна: „Победен съм от простащината. Безнадеждно победен”. Болеше го, че в името на стандарта хората загърбиха духа. Ужасяваха го убийствата на деца от деца.
„Направихме голяма грешка, допускайки да се възпита това поколение именно в тази гонитба на стандарта. Вместо помощно средство стандартът стана цел. И затова сега точно
простащината се кичи със своя супервисок стандарт
Тъй като парите дават много сила, възможности и власт в този живот, ми се струва, че това е един пример за младите, който непременно ще ги тегли в тази посока. Предполагам, че така ще се развиват и дълго, дълго ще трае това, докато се разбере, че не можем да се откажем от духа си. Нали духът е признак на нашия живот, на това, че сме живи, че не сме животни”, биеше камбаната режисьорът. Никой не я чу.
„Могъществото е в духа – не спираше да повтаря режисьорът - А простащината, кражбите, убийствата прави ги човекът, чийто дух не е полетял. Простакът краде, простакът убива, защото за него човешкият живот няма никаква стойност. Ние избягваме да се замисляме, защото мисленето не е комфортна работа. Съмнението гложди човека. Това означава, че ти на всяка цена търсиш пътя към истината с всички средства. Но ако аз съм роден, за да се съмнявам, винаги съм се възхищавал на такива гении като Пикасо, който казва „Аз не търся, аз намирам”.
Със съмнение Иван Андонов гледаше и на собствените си филми. Не обичаше да превърта старите ленти, защото окото му беше много самокритично. „Мисля, че вече никой няма нужда от филмите, които правя. Старите филми са спомени. Киното остарява, това изкуство не е вечно. Изразните средства много са се променили. Много е странно - когато човек гледа живопис, не се смущава от костюмите и от живота, който е представен в картините. А в киното страшно се смущаваш, защото у всички нас през годините се наслои едно желание да подобрим стандарта си. И то не толкова личния, колкото да дадем на децата си друг стандарт, друг тласък, да им бъде малко по-удобно, за да се борят с всичко, което им предлага животът”.
Дата на публикация: 30 декември, 2011
Категория:
Друго
Ключови думи:
Иван
Андонов
Харесайте ни във Facebook