Гадателка предсказва на малкия Атила, че един ден ще застане начело на хуните и може би ще управлява света. Годините минават, той се превръща в млад мъж и изглежда предсказанието е на път да се сбъдне. Яростното съперничество с брат му Бледа е единственото нещо, което стои между него и славата. След един грешен ход на Бледа, Атила го предизвиква на дуел и печели както трона, така и жена му – Н’Кара. Уникалните му пълководски умения му помагат да създаде нечувано огромна империя и да се пребори с отмъщения, измами и предателства. На пътя му стои само още един съперник – Римската империя, водена от бившия му съюзник Флавий Етий. Двамата изглежда се уважават, но скоро става ясно, че само един може да е безспорният лидер в срещата между римляни и хуни...
.........
Да, скоро става ясно хунобългарите правят свои васали и данъкоплатци като Западната, така и Източната римска империя. И това е напълно закономерен процес в който няма нищо случайно. В един момент през пети век "вождът на хуните" се оказва император и господар на тогавашният свят от Атлантика до Тихия океан... И то без това да го притеснява особено, защото както преди него, така и след него има една много дълга и самобитна държавническа традиция и култура, дала своя отпечатък върху цяла Евразия и Близкия изток.
Филмът е направен добре, но сценаристите и тук са подведени от липсата на публични достоверни и обстойни сведения за това време и за още по-старото преди него. Робуването на погрешни и лъжливи стереотипи, които винаги фаворизират римляните и гърците за сметка на степните народи, които традиционно се представят като по-диви и некултурни е дало своето вредно отражение и в този филм.
Друг въпрос е че самите гърци и римляни дължат възникването на своите култури именно на представители на хора от тези курганни (могилни ) култури - етруските и предгръцкото древнобулгарско население.
Погрешно е да се смята, че древната пастирска номадска култура на евразийските европеиди е била на много по-ниско ниво от уседналата земеделска култура на римляни, гърци или египтяни. Точно обратното - в доста отношения тя е била на по-високо ниво. Особено в обществено-социалната и военната организация. През последното столетие археологията ни сдоби с образци на древната степна култура на хуни, скити, алани, сармати(древнобулгарска диаспора по евразийската степ), които показват, че в областта на строителството, обработката на метали, керамика, ювелирното изкуство, те са били на често пъти на по-високо ниво като качество и стил от уседналите култура по същото време.
Затова няма нищо случайно през този пети век в западна Европа. Не е случайно и това, че върху територията която владеят след пети век, от 7 до 10 век те създават редица държави, някои от които като България, Унгария, Русия и Украйна съществуват и до днес.
Дата на публикация: 26 октомври, 2018
Категория:
Друго
Харесайте ни във Facebook