Мина (Вилхелмина) Караджич е дъщеря на реформатора на сръбския език, Вук Стефанович Караджич.
Тя е била образована и талантлива, говорила е 4 световни езика.
Бранко Радичевич бил беден студент и поет, при това болен от туберкулоза, заради които той се записва в медицински институт. Той е имал талант за писане, рисуване и езици.
Те се срещат в богата културна и интелектуална сфера, която просто процъфтява след окончателното освобождението от турците и не е изненадващо, че романтичният и скромен студент поглежда към "най-желаната момиче", което между другото е и истинска красавица.
И Мина не е имунизирана срещу талантливия поет. Въпреки това, тежко болният студент дори не се надява, че платоничната любов може да бъде конкретизирана и пише поема (Pjevam danju, pjevam nocu ), в която той я нарича „сестрице”.
Бранка Радичевич е първият сръбски лирически поет и заедно с Вук Караджич и Дюро Даничич водят борбата за народния литературен език. Бранко умира от туберкулоза през 1853 г., на 29г.
Пет години по-късно, Мина се омъжва за Алекс Вукоманович, основател на катедрата по сръбски език, история и литература в Белградския лицей. Ражда им се син Янко, но Алекса умира след почти две години брак. Мина остава сама, се бори за себе си, за детето си и за запазването на сръбския език и култура. Когато синът й Янко порасва, отива като доброволец в Сръбско-турската война и убит през 1876 година. След това Мина остава напълно сама. Тя умира на 66-годишна възраст.
Дата на публикация: 24 януари, 2018
Субтитри от:
proksima47
Категория:
Друго