и ето времето мина и ....аз неусетно разбрах
как ...."Слънцето спи тихо
Веднъж на век
Спокойствието на замислените океани ,червеният цвят
Аз живея заради мечтите си
Заради желанията съм будна през нощите
Тази нощ най-накрая искам време за един човешки живот
Тъмнината около мен, бреговете на слънчевото море
Как искам просто да заляза със слънцето
Да поспя,
Да поплача …
С теб !" ......
Ако един ден ти се доплаче, обади ми се! Не ти обещавам, че ще те накарам да се смееш, но мога да поплача с теб. Ако един ден поискаш да избягаш, обади ми се! Не ти обещавам, че ще те помоля да спреш, но мога да избягам с теб. Ако някой ден не искаш да слушаш никого, обади ми се и ти обещавам, че ще мълча. Но ако някой ден се обадиш и никой не вдигне, ела бързо при мен, може би имам нужда от теб... Всеки път когато замълча, всъщност си говоря с теб Всъщност казвам хиляди неща, Но все пак мълча… Всеки път когато замълча, всъщност питам искаш ли ме до теб Всъщност те прегръщам и шептя, Но все пак мълча, от страх да не те нараня мълча И не мога да реша.. И не искам да сгреша.. Да говоря ли сега.. Или Не? Всеки път когато замълча, връщам времето назад Но не мога да го променя И само мълча.. Всеки път когато замълча, всъщност казвам, че не мога без теб...
Дата на публикация: 1 ноември, 2011
Категория:
Музика
Харесайте ни във Facebook