ЛЮБОВТА НЕ ТЪРСИ ПОКРИВ. Тя - не живее в къща. А в сърце.

В ОЧИТЕ МИ ЗАПОЧНЕ ЛИ ДА МРЪКВА -
това е времето...да ми простиш.
В Душа се влиза само... като в църква!
Да палнеш свещ... А не, да я гасиш.
Прощавай, че пътеките са мокри!
Зарових обич там... И я полях.
Защото... любовта не търси покрив.
Ни разни вещи... Може и без тях.
От безлюбовие - и аз съм пила
горчивата утеха на греха.
И (като теб) тъгата си съм крила -
под маската (фалшива) на смеха...
Сега - не търся нищо... Просто пазя
студените стени - на своя храм.
Не бих! - го осквернила със омраза.
Но, и любов... не мога да ти дам.
Тя, любовта... остана при сълзите,
които под клепачите си крих...
Без нея - е студено под звездите!
Да можех!... - да те стопля, с този стих.
Тя, любовта... остана при сълзите...
Зарових я - под брезова кора!
Преди да я заровя - бе в очите.
Но ти това - така и не разбра...
Прощавай! - че пътеките са мокри...
Не ме помни с разплакано лице!
Помни, че
ЛЮБОВТА НЕ ТЪРСИ ПОКРИВ.
Тя - не живее в къща.
А в сърце.
Гълъбина Митева

music: HIROMI SANO

Дата на публикация: 28 май, 2017
Категория: Музика
Ключови думи: носталгия