Историята на Александър Ангелов
В началото на декември в столицата отвориха врати няколко центъра за бездомни хора. Какво се случва там близо месец по-късно, има ли свободни места и как хората без покрив над главата си ще посрещнат празниците научихме от репортера ни Диян Колев, който се включи на живо от Центъра за временно настаняване на бездомни хора в Захарна фабрика.
Какво е да нямаш дом и семейство! Да си на улицата почти две десетилетия. Александър Ангелов. Роден е в София. През 1983 заминава за Съветския съюз. Там остава близо 15 години. Връща се след прехода. В Русия остават жена му и 22-годишния му син. Тук няма нищо. Роднини продават апартамента на родителите му с фалшиво пълномощно. Вече близо16 години Александър е бездомен.
Трудният живот, който Александър води, е оставил следи видими с просто око. Раница, една торба и бастун – това е всичко което има. Много се гордее и с голямата си брада. Това обаче се оказва само камуфлаж, който скрива това, което крие в душата си – обожава да чете. Дори преди 3-4 години се опитва да продава книги. Прави го пред "Александровска болница". Поради липсата на разрешително обаче, му конфискуват 8000 екземпляра. Александър не получава и стотинка.
Дори и в момента той чете книга за живота на Шрила Прабхупада – индийски духовен водач. Силно е впечатлен от личността на гуруту, от чистата му душа. "Дано са всички такива, но народът вече не вярва в Господ, не вярва на никой. Това ме боли, защото един народ, когато вече не чете, той атрофира, губи историята си", допълва още Александър.
За Коледа той не си пожела нищо. Само, ако е дал Господ, да посрещне новата година с някой лев в джоба, просто за късмет. Кратко пожелание отправи към хора и политици - да бъдат по-човечни един към друг.
След срещата с екипа ни Александър Ангелов от София пое към улица "Граф Игнатиев", а от оттам - където го отведе съдбата...
Дата на публикация: 24 декември, 2013
Категория:
Новини
Харесайте ни във Facebook