Не си отиват близките ни хoра,
когато пръст телата им покриe!
Животът им не свършва тъжно в гроба,
последен дъх споменa не убива!
Не си отиват! Те са там, където
за тях сме съхранили светъл кът -
в душата, в дълбините на сърцето.
Усещаме ги силно всеки път...
Когато битието озверяло
с ръце жестоки гърлото ни стиска,
когато почернее всичко бяло
и мъката в очите ни се плиска...
Тогава те, в най трудния ни час
ни дават вяра, сила и опора,
кръжат с крила невидими край нас -
по-живи и от най-живите хора!
Един човек не може да умре,
щом с обич във душата ни живее.
Сърцето му, когато тъжно спре
със спомените светли - пак ни грее!
Павлина Соколова
Дата на публикация: 4 ноември, 2013
Категория:
Друго
Ключови думи:
загуба
ПОЕЗИЯ
Поклон
Мъртви
задушница
помен
обой
Харесайте ни във Facebook