„Песен за майката“ е една от емблематичните и дълбоко емоционални песни на голямата българска естрадна певица Маргрет Николова. Музика и аранжимент: Иван Стайков.Текст: Марко Ганчев. Песента е създадена за мюзикъла „Под командите на любовта“ през 1971 г., а официалният ѝ запис е направен през 1973 г. Балкантон я издава като сингъл плоча съвместно с Естрадния оркестър на Комитета за телевизия и радио през 1974 г., а по-късно е включена и в компилацията „Песни за жената и майката“ през 1975 г. Текст на песента - Прохожда чедото, прохожда
и тръпка сладостна пробожда
сърцето майчино, че вече
човек е нейното човече. И мисли тя, че го повежда
с ръка към своята надежда.
Не знае, че го е създала
за близост не, а за раздяла. Додето майката усети,
изтръгва ѝ го от ръцете
безмилостния господар
на всички царства – цар Буквар.
Остава майката сама
с играчките му у дома,
погалва някоя играчка
и ето ти играчка-плачка. На-на-на-на-на,
нани-нани-на-на,
на-на-на-на-на-на-на,
нани-нани-на.
Прописва чедото, прописва,
вълна от нова радост плисва
и първа дума пишат двама,
и то се знае – тя е „мама“. Когато мама е сама,
ще праща чедото писма.
Не знае тя, че рядко пише
сина, зает с дела по-висши. Додето майката усети,
изтръгват ѝ го от ръцете
казарма, работа, жени,
а пък жените са едни… Сама при старите му книги
остава мама и реди ги.
Поплакват заедно с букваря
и после всеки се затваря. От ден на ден разбира мама,
че има син, но и че няма.
Разбира, че го е създала
за близост не, а за раздяла. И вече не до рожба близка
да бъде близо, мама иска.
Не иска все да бъдат двама,
ни той да мисли все за мама. Обратното желае само –
синът да не извика: „Мамо!“,
да не извика: „Мамо, мамо!“
синът в нещастие голямо. А щом не сеща се за мама,
то значи, че опасност няма
и че света добре го среща,
затуй за мама се не сеща. И мама в стаята тогава
ръка на себе си подава,
поема я и се повежда
сама към своята надежда.
Дата на публикация: 26 септември, 2026
Категория:
Музика
Ключови думи:
Песен
майката
Николова
Маргрет
Харесайте ни във Facebook