Гибелта на Васил Левски през 1873 година хвърля революционното движение в дълбока криза. Неуспешните опити да се намери негов заместник, непрекъснатите спорове и оттеглянето на Любен Каравелов от дейността на БРЦК през 1874 година довеждат до сериозно разцепление в организацията.
В тази сложна обстановка начело на Българския революционен комитет застава Христо Ботев. Това се случва в момент на обявен банкрут на Османската империя и на избухнало въстание в Босна и Херцеговина – обстоятелства, които отново разпалват т.нар. Източен въпрос.
Гениалният поет и революционер вижда в тези събития исторически шанс. Замисля се ново въстание, като българските земи са разделени на революционни окръзи, оглавявани от апостоли. Липсата на време и ресурси обаче се оказва решаваща и Старозагорското въстание от септември 1875 година завършва с провал.
Поел лична отговорност за неуспеха и несправедливо обвинен, Христо Ботев се оттегля от ръководството. Малко по-късно БРК се саморазпуска.
Независимо от това, част от бившите дейци осъзнават, че Източната криза се задълбочава, а моментът не бива да бъде пропуснат. Така се създава Гюргевският революционен комитет, съставен предимно от млади, решителни и вече разочаровани от предишните колебания революционери.
В продължителни заседания през ноември и декември 1875 година комитетът взема съдбоносно решение – през пролетта на 1876 година в България да избухне ново, всеобщо въстание. Страната отново е разделена на революционни окръзи, оглавявани от апостоли и техни помощници.
Първи – Търновски
Втори – Сливенски
Трети – Врачански
Четвърти – Пловдивски
Пети – Софийски“
В първите дни на 1876 година апостолите преминават Дунав и започват трескава организационна дейност. Още в началото обаче става ясно, че задачата е изключително трудна. Предвиденият Софийски окръг практически се проваля – апостолите са заловени или принудени да се завърнат в Румъния.
Не всички българи приемат революционната идея. Едни се страхуват от кървави репресии, други не вярват, че народът може сам да се освободи. В отговор апостолите често прибягват до пропагандни средства – разпространяват слухове, че Русия и Сърбия само чакат въстанието, за да обявят война на Османската империя. Широко разпространение получава и убеждението, че цифрите на годината 1876 означават „Туркия ке падне“.
В Търновския революционен окръг, ръководен от Стефан Стамболов, основната тежест пада върху местните дейци. Въпреки активната подготовка в редица райони, липсата на оръжие остава нерешим проблем.
Най-добре подготвен е Четвъртият революционен окръг, обхващащ части от Средногорието и Родопите. Там се провежда военна подготовка, изграждат се тайни складове и се създават въстанически лагери в планините.
Райна Футекова,по-позната като Райна Княгиня е едва на 20 години – главна учителка в девическото училище в Панагюрище, когато Георги Бенковски ѝ възлага една от най-отговорните задачи на въстанието – да ушие знамето.
Лъвът е нарисуван от Стоян Каралеев – Баненеца, по образец на лъвчето от устава на БРЦК, а надписът е изписан от Иванчо Зографа. На него стоят думите „Свобода или смърт“, а в долния край – буквите „П“ и „О“, означаващи Панагюрски окръг.
Кулминацията на подготовката настъпва на 14 април 1876 година, когато в местността Оборище се провежда общо събрание на комитетите. Там окончателно се уточнява планът и се взема решение въстанието да избухне на 1 май.
Но съдбата отново се намесва.
Поради предателство османските власти се опитват да арестуват председателя на комитета в Копривщица – Тодор Каблешков.
На 20 април 1876 година той взема съдбоносно решение и обявява въстанието. С прочутото „Кърваво писмо“ са уведомени околните селища.
Същия ден въстава и Панагюрище, а Георги Бенковски създава конната Хвърковата чета, която обикаля селата и вдига народа на бунт. Скоро срещу въстаниците са изпратени редовна османска армия и башибозук. Падат Стрелча и Клисура, а след четиридневни боеве – и Панагюрище.
Най-трагична е съдбата на Батак, където потушаването е съпроводено с масови кланета. В Перущица Кочо Чистеменски и Спас Гинев убиват семействата си и себе си, за да не попаднат живи в ръцете на врага.
В Врачанско комитетите изчакват четата на Христо Ботев. След отказа на Панайот Хитов и Филип Тотю, поетът застава начело на 205 четници. На 16 май те превземат австрийския кораб „Радецки“ и слизат при Козлодуй, откъдето започва безсмъртният поход на Ботевата чета. Въстание във Врачанско така и не избухва и четниците водят сами тежки боеве срещу превъзхождащ противник.
На 20 май 1876 година Христо Ботев загива. След смъртта му четата се разпада и е унищожена. По същото време е разбита и четата на Таньо Стоянов.
С разгрома на четите Априлското въстание фактически приключва.
То е потушено с изключителна жестокост – изгорени са около 80 селища, а жертвите са приблизително 30 000 души.
Военно – въстанието е разгромено.
Но морално – то разтърсва Европа и проправя пътя към свободата.
Дата на публикация: 15 юли, 2026
Категория:
Друго
Харесайте ни във Facebook