„Културното наследство е нещо, което непрекъснато се трупа и се обновява. Мисля, че можем да бъдем спокойни днес, че в някаква степен успяваме да разкажем собствените си истории. Това е много важно – да успееш да разкажеш по смислен и добър начин собствените си истории и да дадеш своите послания. Това е част от културното съвремие, което след това ще се превърне в наследство“, заяви той.
Според писателя българският език не трябва да бъде определян като „малък език“. „Езикът е натрупана памет и понеже нашият език е стар, той има много натрупана памет, което е предимство. Той не е много малък. Всеки език има достатъчно капацитет да изрази всяко настроение, всяка идея, всяка история, така че можем да бъдем спокойни за българския“, каза Господинов пред БГНЕС.
Той, който е сред най-превежданите български автори, коментира и ролята на преводачите. По думите му при превода неизбежно нещо се губи, но ако преводачът успее да влезе в света на книгата и да улови нейните нюанси, се добавя и нещо ново. „Всичко е преведимо“, посочи писателят.
Господинов заяви, че не използва изкуствен интелект при писането на своите книги. /БГНЕС
Дата на публикация: 15 юли, 2026
Категория:
Друго