SvetlioFotisYo-Prokliatie/Проклятие/2k26/

#SvetlioFotisYo-#Prokliatie/#Проклятие/#2k26/
Liryc:
​[(Припев)]
Проклятие...
Умът ми се върти, както момчетата въртят цигара,
в паметта ми ще останеш като белег, като рана стара.
От живота ми си тръгна, но в ума ми си заключена,
нашата история остана неразказана, недовършена.
Искам тия клетви, дето ни застигнаха, да станат на прах,
вместо любовта, в очите ни остана само страх.
Израснах във мизерия, сред калта и по паважа,
сега не искам злато и диаманти да ви покажа.
​[(Куплет 1)]
Гледаш ме в очите, но наоколо е хлад,
всичко се промени, брат, целият този град.
Ти си секси, знам, и се движиш по модата,
но мен не ме вълнува блясъкът и изгодата.
На врата ти има злато, скъпи камъни блестят,
но в душата ти е празно и греховете ти тежат.
Всичко е изкуствено, твоето лице е маска,
а аз бях истински, не търсех просто ласка.
Нощта ни крие бързо с тежките си сенки,
правим луди кинти, но оставаме на колене.
Колите ни летят по булеварда в полунощ,
любовта ни беше силна, но я прободе нож.
​[(Припев)]
Проклятие...
Умът ми се върти, както момчетата въртят цигара,
в паметта ми ще останеш като белег, като рана стара.
От живота ми си тръгна, но в ума ми си заключена,
нашата история остана неразказана, недовършена.
Искам тия клетви, дето ни застигнаха, да станат на прах,
вместо любовта, в очите ни остана само страх.
Израснах във мизерия, сред калта и по паважа,
сега не искам злато и диаманти да ви покажа.
[Куплет 2]
​Брат, мойте хора не говорят, те действат в нощта,
забравихме какво е страх, научихме цената на кръвта.
От дъното тръгнахме, без нищо в джоба, само с празни мечти,
сега броим пачките, а злобата в очите им блести.
(Ей, ей)
​Гледат ме как се качвам нагоре, искат моя упадък,
но животът на улицата е горчив, нито за миг не е сладък.
Клетвата още тежи, усещам я във всеки грешен ход,
всеки втори се прави на брат, а се оказва просто изрод.
(Пази се)
​Дърпам силно от фаса, димът ми закрива очите,
няма как да изтрия белега и да върна обратно дните.
Парите не лекуват раните, те само купуват време,
но аз продължавам напред, с това тежко бреме.
[(Припев)]
Проклятие...
Умът ми се върти, както момчетата въртят цигара,
в паметта ми ще останеш като белег, като рана стара.
От живота ми си тръгна, но в ума ми си заключена,
нашата история остана неразказана, недовършена.
Искам тия клетви, дето ни застигнаха, да станат на прах,
вместо любовта, в очите ни остана само страх.
Израснах във мизерия, сред калта и по паважа,
сега не искам злато и диаманти да ви покажа.

Дата на публикация: 6 юни, 2026
Категория: Музика
Ключови думи: #SvetlioFotisYo-#Prokliatie/#Проклятие/#2k26/