SvetlioFotisYo-Нощен_ритъм/2k26

#SvetlioFotisYo #Нощен_ритъм/#2k26
Liryc:
​[Интро]
Йе...
Нощта е дълга, пътят е тесен,
защо мълчиш, животът тук не е песен...
Йе, йе, йе...
​[Куплет 1]
Паля цигара, димът е кафез,
вътре е буря, отвън – само дъх нощес.
Всеки говори, но никой не вдява,
аз просто мълча, химикалът ми вдига врява.
Улици тесни, градът се пръска от хора,
„братът“ се оказа измамник, счупена опора.
Като на лента животът минава пред мен,
аз писах тоя сценарий – мрачен и студен.
Падах жестоко, но пак се изправям на крак,
със думи пресмятам сметката в тоя мрак.
Движа се бавно, но стъпвам тъй здраво,
мнозина тичаха – сега в пръстта спят направо.
​[Припев]
Давай по-бавно, аз нямам грам зор,
животът е труден, с него водя вечен спор.
Падна ли долу, изправям се пак на крака,
огънят в мен не гасне в нито една съдба.
Давай по-бавно, търпение имам на склад,
губих, но духът ми остава завинаги млад.
Сам по пътя вървя, не скланям глава,
вътрешният глас е по-силен от всички слова.
​[Куплет 2]
Улицата учи, не става със зубрене в клас,
в очите ми истина има, не приказен глас.
Кой е приятел, кой враг – така и не разпознах,
но вече не ми пука, превърнах ги в прах.
Без пукнат грош бях – къде бяхте всички тогава?
Сега пращат поздрави, щом надушат малко слава.
Аз съм си същият, не промених си лицето,
но пълно с маски около мен, продали сърцето.
Часът е три, нощта пак ме прегръща,
умът се отваря, римата в мен се завръща.
Карай по-бавно, думи тежки като олово,
животът извън ритъма ми е брутално сурово.
Много говорят, но малко реално създават,
аз пиша редовете, които в душите остават.
​[Аутро]
Йе...
Пиша, ти просто слушай малко.
Животът е реален, нищо не е жалко.
Само дим. Само глас.
Моят ритъм.
Йе.

Дата на публикация: 2 май, 2026
Категория: Музика
Ключови думи: #SvetlioFotisYo #Нощен_ритъм/#2k26