1872 година. Антим I е провъзгласен за български екзарх и започва обиколка из българските земи, за да се запознае с проблемите на населението. Жителите на Русе се събират на пристанището, за да му засвиделстват уважението си. В същото време Ангел Кънчев - дясната ръка на Апостола на свободата Васил Левски, се готви да замине за Румъния с пари, предназначени за купуване на оръжие. Предаден от свой роднина, той се самоубива, за да не бъде заловен от турците. Захари Стоянов става неволен свидетел на тази героична постъпка. Вечерта той отново чете книга, дадена му от Никола Обретенов, но е заловен от майстор Митр. Със съжаление майсторът го изгонва. Захари отива при Обретенов с молба да му намери някаква работа. На следващия ден е назначен като разсилен в читалището.
В читалище "Зора" Захари се запознава с Ради Иванов, Тома Кърджиев, Иларион Драгостинов и Георги Икономов. И те като Обретенов се отнасят доброжелателно към него, напътстват го в самообразованието му. Любознателният Захари скоро разбира, че новите му познати са обвързани с тайна, свързана с дейността на Васил Левски и моли да му я разкрият. На следващата вечер той е приет в революционен комитет. Бившият овчар се включва активно в дейността на бунтовниците, помага на Никола Обретенов и майка му баба Тонка да крият оръжието, предназначено за бъдещото въстание. След залавянето и обесването на Левски дейността на Русенския комитет се прекратява.
1875 година. Българският таен комитет в Букурещ взима решение за въстание с център Стара Загора. За негов апостол е определен Стефан Стамболов с помощници Захари Стоянов и Георги Икономов. Подготовката обаче върви мудно, а старозагорските учители изразяват своето категорично нежелание да участват в безумното начинание.
Дата на публикация: 21 април, 2026
Категория:
Друго
Харесайте ни във Facebook