#SvetlioFotisYo-#Виж #докъде #стигнахме ( #Сенки #в #тълпата )#2k26
[(Куплет 1)]
Има тълпи, но усещам само самота.
Усмивките ни са наполовина, сърцата липсват...
Никой вече не се вглежда в чуждата съдба,
всички просто бързат, раните си стискат.
„Добре съм“ – преди ми беше напълно достатъчно,
а днес знам, че това е най-голямата лъжа.
Опитвам да съм силен, да стъпвам безкомпромисно,
но вътрешно, признавам си, се разпадам в нощта.
[(Припев)]
Виж докъде стигнахме, виждаш ли?
Мислиш ли изобщо за края на този път?
Дворецът на сърцата ни в руини се скри,
а хората минават и дори не скърбят.
Вижте как сме... нима не забелязвате?
Всички сме разбити, но се правим на несломими.
С всеки дъх в тази празна клетка,
потъваме бавно, ставаме невидими.
[(Куплет 2)]
Изгорих всички спомени, за да не болят,
върнах се в самото начало, съвсем сам и тих.
Усмивката ти беше мираж в този пуст свят,
а бурята ти ме отнесе като изтрит стих.
Станахме за приказки, паднахме отвисоко,
от ръка на ръка, от една на друга уста.
Никой вече не докосва там, дълбоко,
там, където крием най-тежката тъга.
[(Бридж)]
Разбити сърца, мълчаливи хора...
И толкова много думи, останали неразказани.
Питам те сега, без капка умора:
Виждаш ли ме наистина, когато очите ни са свързани?
Или просто минаваш? Като всички останали...
Без да спреш. Без да усетиш. Без да подадеш ръка.
[(Припев)]
Виж докъде стигнахме, виждаш ли?
Мислиш ли изобщо за края на този път?
Дворецът на сърцата ни в руини се скри,
а хората минават и дори не скърбят.
Вижте как сме... нима не забелязвате?
Всички сме разбити, но се правим на несломими.
С всеки дъх в тази празна клетка,
потъваме бавно, ставаме невидими.
[(Аутро)]
Вижте как сме...
(затихващо)
Просто минавате...
А аз се разпадам.
Усмивки наполовина.
Виждаш ли ме наистина?
Или съм поредната сянка...
Дата на публикация: 6 април, 2026
Категория:
Музика
Ключови думи:
#SvetlioFotisYo-#Виж
#докъде
#стигнахме
#Сенки
#в
#тълпата
)#2k26