#SvetlioFotisYo #Вишно_Ябълко_и_Мандарино
Liryc:
Куплет 1:
Ябълко червена, като нар си оцветена,
защо остави любовта ми тъй ранена?
Отивам, връщам се, но теб те няма пак,
пред портата ти спуснат е тежък, леден мрак.
Прозорците ти светят, вътре е огряно,
но сърцето ми от липсата ти е пияно.
Питам аз леглото ти: „Къде е тя сега?“
А то мълчи... и пуста е нощта.
Припев (2 пъти):
Вишно моя сладка, аз целунах те и се разболях!
Доктор не повиках, от любовна треска изгорях!
Ябълко и мандарино, ти си мойта светлина,
каквото кажеш – ще се сбъдне, ти си ми съдба!
Куплет 2:
Погледът ти сладък в плен ме задържа,
денят ми е среднощ, без теб не мога да издържа.
Твоите очи са огън, твоят глас е лек,
за моята душа ти си единственият човек.
С бавни стъпки в тъмното към теб вървя,
света за една целувка днес ще подаря!
Лутам се из улиците, търся твоя знак,
дай ми само повод да се върна пак.
Припев (2 пъти):
Вишно моя сладка, аз целунах те и се разболях!
Доктор не повиках, от любовна треска изгорях!
Ябълко и мандарино, ти си мойта светлина,
каквото кажеш – ще се сбъдне, ти си ми съдба!
Аутро (затихващо, в реге ритъм):
Моя мандарино... (Да, да)
Само моя светлина... (Само ти)
Доктор не повиках...
Изгорях за любовта...
Дата на публикация: 6 април, 2026
Категория:
Музика
Ключови думи:
#SvetlioFotisYo
#Вишно_Ябълко_и_Мандарино