Боян - Сянката в мен

Виждам те… винаги там…
Сянката на самия мен!

Пак чувам глас в главата си —
шепот, който ме дели.
Ти се криеш в моето отражение,
крадеш въздуха, когато мълча.

И не знам кой съм вече —
аз или чудовището в мен?
Но ще вдигна меча си, ще срещна нощта,
Ще се бия с мрака – докато не видя светлина.

Ти носиш лицето ми във всеки кошмар, в който оцелея!
Виждам очите ти в ъглите на ума си да ме гледат!
Не ангел, не спасител – само демонът, който ще надвия.
И аз ще се изправя… ще стана… ще се боря.

Всяко съмнение е като нож, всеки страх – като верига,
Прегръщам болката, за да счупя господството.
Няма отражение, което да е в безопасност, нито сянка свободна,
Битката бушува — това съм аз срещу мен самия.

И не знам кой съм вече —
аз или чудовището в мен?
Но ще вдигна меча си, ще срещна нощта,
Ще се бия с мрака – докато не видя светлина.

Ти носиш лицето ми във всеки кошмар, в който оцелея.
Виждам очите ти в ъглите на ума си да ме гледат.
Не ангел, не спасител – само демонът, когото ще надвия.
И аз ще се изправя… ще стана… ще се боря.

Лице в лице с отражението си,
Истината реже по-дълбоко от заблудата.
Да простиш мрака, който носиш вътре —
Там започва изцелението.

Ти носиш лицето ми във всеки кошмар, в който оцелея!
Виждам очите ти в ъглите на ума си да ме гледат.
Не ангел, не спасител – само демонът, когото ще надвия.
И аз ще се изправя… ще стана… ще се боря.

Дата на публикация: 12 февруари, 2026
Категория: Музика
Ключови думи: Музика Българска rock Рок