Песен, която къса душата | Душа плаче | Бурен Трън

~ Песен, която къса душата~

ДУША ПЛАЧЕ
Яз далече бродих, Майко мила,
твойта душа – все е жална била.
Ти ме чéка с обич клета,
ама радост не дочéка.

Од надежда – като върба се превила,
свое чедо жадно да прегърне мило.
А косата – бела, побелела,
од мъка – радост не видела.

Твоя глас у сън ме буди,
душа гори, сълзи лея.
В чужди друми се изгубив,
гроб студен за век те взе.

Од надежда – като върба се превила,
свое чедо жадно да прегърне мило.
А косата – бела, побелела,
од мъка – радост не видела.

Айде, небо църно, дай ми чудо,
да целина мойта майка жива!
Да ме сгуши пак у скуто,
с топли ръце сълзи да изтрива.

Од надежда – като върба се превила,
свое чедо жадно да прегърне мило.
А косата – бела, побелела,
од мъка – радост не видела.

Од надежда – като върба се превила,
свое чедо жадно да прегърне мило.
А косата – бела, побелела,
од мъка – радост не видела.

Майко мила, Майко Ти светиня,
душа плаче – пуста кат пустиня.

Бурен Трън

24.08.2025
Варна

Дата на публикация: 8 февруари, 2026
Категория: Друго