С времето започваш да разбираш неща, които като млад не виждаш.
От цял клас днес сме останали само 4–5 момчета. Останалите ги няма.
В това видео не говоря за смъртта със страх, а с осъзнаване.
Говоря за живота, който гоним – скъпи коли, маркови дрехи, часовници, пари…
и за момента, в който разбираш, че нищо от това не идва с теб.
Днес се събуждаш, ставаш, отиваш на работа…
и утре може да не се върнеш.
Това видео е за приятелите ми, за наборите, за съучениците ми.
И за всички нас, които още имаме шанс да живеем истински,
а не да отлагаме живота за „някой ден“.
Много от съучениците ми вече не са сред нас! Останахме няколко човека! Другите, за съжаление са починали през годините...
Бог да ги прости!
Дата на публикация: 30 януари, 2026
Категория:
Друго