Журналистът Недялко Недялков не може да остане безмълвен след едно събитие, което според него не просто предизвика възмущение в политическите среди, а осветли дъното, до което е достигнала българската политическа култура. Става дума за така наречената „среща“ между Бойко Борисов и Доналд Тръмп-младши — момент, който бе представен от партийната пропаганда като дипломатически пробив, а в действителност, според Недялков, е пример за отчаяна демонстрация на политически популизъм и личен PR на всяка цена.
„Какво ли не сме виждали през годините, но това вече надминава всякакви граници! Бойко Борисов, човек, заемал три пъти поста министър-председател, се е инсталирал във фоайето на бившия хотел 'Шератон' – чакащ, дебнещ, като някакъв фен с автографна тетрадка, само и само да бъде забелязан от Доналд Тръмп-младши. Да, не от самия бивш президент на САЩ, а от сина му – човек, който няма никаква формална роля в американската администрация. Това е политическа пародия, жалък опит за валидиране чрез чуждо име и влияние,“ пише с ирония и гняв Недялков.
Историята около тази „среща“ е неясна. Няма официална информация за какъвто и да е реален разговор между двамата. Няма снимки, няма видео, няма дори кратко съобщение от страна на самия Тръмп-младши. Въпреки това, от ГЕРБ побързаха да представят случая като международен успех и доказателство за важността на Борисов. Това, според Недялков, говори много не за реални политически постижения, а за дълбока вътрешна нужда от легитимация, дори ако тя е съвсем куха и символична.
„Това не е просто неуважение към институцията, която си представлявал, а към самата държава. Какво е това натегачество – да се стремиш към близост с човек, който не играе никаква официална роля, само и само да се снимаш или да бъдеш свързан с известна фамилия? Това е поведение на човек, загубил всякакво усещане за мярка и самоуважение. Това е проява на лична несигурност, превърната в национален срам“, добавя журналистът.
„Той вече не действа като лидер, който защитава интересите на България. Той действа като зависим играч, готов да се наведе пред всеки, стига това да му донесе моментно усещане за значимост. Този тип зависимости не са просто лични – те стават проблем на държавата. Защото когато лидерът губи самоуважение, страната губи лице пред света“, продължава Недялков.
Той подчертава, че тази ситуация не трябва да се разглежда като изолиран инцидент или част от обичайната политическа бутафория. Това е симптом на по-дълбока криза – не само на лидерството в България, но и на обществения морал и очакванията на избирателите.
„Как да ни уважават останалите държави, когато самите ние сме забравили какво значи достойнство? Това, което наблюдаваме, не е просто един политически гаф – това е национално унижение. Това е кулминация на години на компромиси, зависимост и загуба на самочувствие като народ“, завършва той.
И действително – ако един бивш премиер, с цялата тежест на своето политическо минало, се превръща в сянка, която се моли да бъде забелязана от сина на чуждестранен лидер, тогава въпросът не е само за Борисов. Въпросът е за посоката, в която вървим като нация.
Дата на публикация: 8 януари, 2026
Категория:
Друго
Харесайте ни във Facebook