Явор Дачков разговаря с политолога Иван Кръстев за новата геополитическа реалност, действията на Доналд Тръмп срещу Венецуела, конфликта в Украйна и скорошния му разговор с унгарския премиер Виктор Орбан.
За България разпадането на Европейския съюз би било трагедия. Връщането на граници, мита и бариери би имало тежки икономически последици. Малките държави не печелят суверенитет в свят на конкуриращи се велики сили, а губят защита и възможности. Удържането на Европейския съюз е дълбок български национален интерес.
Още акценти:
Навлизаме в свят, който прилича на България от началото на 90-те години - твое е това, което можеш да защитиш. Светът влиза в нова епоха. Международният ред умира бавно. Когато един ред си отива, обичайният въпрос е кой е следващият. По-скоро трябва да сме готови за сравнително дълъг период на безредие и хаос. Днес светът има средни по величина държави, регионални сили и регионални лидери, които в никакъв случай не могат да бъдат пренебрегвани. Нито САЩ, нито Китай имат икономическия и военния потенциал да създадат блокове от типа на тези, които съществуваха по време на Студената война.
Различното е начинът, по който Тръмп оправда своето решение. През последните 35 години, когато американците са влизали някъде, те обикновено са търсили - успешно или не - някаква легална форма, която да защити решението им. Търсили са съюзници, които предварително да го одобрят. Търсили са и разказ - най-често затова, че властта трябва да бъде дадена на легитимен режим, който има подкрепата на населението. Това, което Тръмп направи, е различно. Той излезе и каза: "Америка влиза; това не е смяна на режима, а само смяна на лидера; и това, от което се интересува Америка, е контролът върху нефтените находища и нефтената индустрия на Венецуела." Либералният ред винаги е бил атакуван заради лицемерието си. Това, което наблюдаваме сега, е тотална липса на лицемерие.
В руските телеграм канали може да се прочете твърдението, че Тръмп е успял за четири часа да реализира „специална операция“, която Русия се опитва да организира в Украйна вече четири години. Когато президентът Тръмп каза, че Америка ще управлява Венецуела, той имаше предвид, че ще управлява нефтената индустрия на Венецуела.
За Китай и за Русия Венецуела не е малка загуба. Всички съоръжения за противоракетна отбрана, които не сработиха във Венецуела, са руско производство. Около една трета от петролната индустрия на страната се контролира от „Роснефт“. В момента Венецуела осигурява не повече от един процент от глобалното производство на петрол, но същевременно разполага с най-големите нефтени запаси в света. Това изведнъж поставя САЩ в позицията на най-голямата петролна сила в света – промяна с огромни последици.
От руска гледна точка това означава, че САЩ ще могат да влияят върху цената на петрола. А петролът, а не газът, е ключовият компонент в бюджета на Русия – бюджет, който е силно напрегнат заради войната в Украйна.
Има реални проблеми в западната политика по отношение на Русия преди войната. Тези проблеми обаче не са достатъчни, за да легитимират започването на войната. Руската страна има основание да смята, че ѝ е било обещано НАТО да не се разширява по време на преговорите за обединението на Германия. Американците обаче казват истината, когато отбелязват, че такъв документ не е подписан.
Както по време на Априлското въстание - ясно е било, че няма шанс, но именно така се ражда нацията. Едно е да предадеш позиции без бой, а друго е да кажеш: направихме всичко, което зависеше от нас. Това дава основания за самоуважение и за уважение от света.
Нашето отношение към Русия е до голяма степен символическо. Когато българинът чете или превежда текстове за Русия, те почти винаги са за това как Русия говори за Запада. Интерес към това, което реално се случва в Русия, почти няма.
Започват символическите войни - въпросът е коя от европейските страни има капацитета да бъде в по-силна позиция при разпадане на Европейския съюз.
Големият дефицит на Европа днес е липсата на стратегическо въображение.
През 1900 г. 25% от населението на света е живяло в Европа. Ако демографските проекции се окажат верни, през 2100 г. този дял ще бъде около 6%.
Технологично Европа загуби надпреварата както със САЩ, така и с Китай.
В отношенията със САЩ Европа има две опции. Едната е да сме глупаци, а другата - да се държим като се правим на глупаци. Те са различни. Да си глупак означава да мислиш, че случващото се е временно, че Тръмп и Путин ще се скарат или че след Тръмп американската политика ще се върне към предишното си състояние. Това няма да се случи. Да се правиш на глупак обаче може да бъде полезно, защото Европа играе за време. Това време се използва за изграждане на автономност, която неизбежно включва и военен компонент.
Дата на публикация: 6 януари, 2026
Категория:
Друго
Харесайте ни във Facebook