The rebelion of Petar Delyan, the missing piece of Bulgaria from 1014 to 1041

Въстанието на Петър Делян, липсващото парче България от 1014 до 1041

През 1018 година българското царство престава да съществува със смъртта на Йоан Владислав, а на негово място е създадена византийската тема България. Петър Делян се самопревъзгласява за внук на Цар Самуил и за син на Гаврил Радомир, и така получава титлата Цар на българите през лятото на 1040 година. Оглавява въстание, което в кратки срокове завзема Белград, Ниш, Скопие, след което съединява сили с разбунтувалия се Тихомир в Драч (Дурас).

Както свидетелства Йоан Скилица: „Тогава те от страх пред императора вдигнали въстание и провъзгласили за цар на България един войник измежду свойте хора на име Тихомир, изпитан по храброст и разум. И тъй, образували се два въстанически лагера от българи, единият от които признавал Делян, а другият Тихомир. Но Делян писал на Тихомир приятелско писмо, с което го канел за задружни действия и го склонил да дойде. Когато двете български войски се съединили, Делян събрал всички и ги призовал да отстранят Тихомир, ако наистина са уверени, че самият той води потеклото си от Самуил, и искат да царува над тях. Ако ли пък това за тях е нежелателно - да премахнат него и да бъдат управлявани от Тихомир...“1

След убийството на Тихомир Петър Делян повежда войските си към Солун и разбива византийците пред стените на града. Тогава към Петър Делян се присъединява неговият братовчед Алусиан, син на Йоан Владислав. Двамата организират последвалата обсада на Солун, но на 26 октомври същата година 40 000 им армия е разбита от войските на Михаил IV Пафлагон. Оцеляват едва 15 000 въстаници, а Алусиан бяга в лагера на Петър Делян. Там организира заговор срещу него, ослепява го и повторно бяга. Този път минава в услуга на византийците.2

В началото на следващата година предстои заключителното сражение между българските и византийските части край Островското езеро. Макар ослепен, Петър Делян продължава да ръководи войските си, но срещу него се изправя небеизвестния викингски конунг Харалд Хардрада. Както пише Кекавмен в неговия „Стратегикон“: „...след това се случи въстанието на Делян в България, и отиде Харалд в поход заедно с императора, като водеше и своя отряд; а при това извърши против враговете дела, достойни за неговото благородство и мъжество.“3

След сражението българите са окончателно разбити, а следите на Петър Делян се губят. Но остава споменът в хрониките за тях. Както след 1014 година император Василий II получава титлата „българоубиец“ (Вулгароктонос), така след 1041 година Харолд Хардрада е наречен от своите скалди „горящ-българите“ (Болгара-бреннир).4

1. http://macedonia-history.blogspot.com/2006/11/dokumenti-za-istorijata-na.html
2. https://books.google.bg/books?id=vFRug14ui7gC&pg=PA74&lpg=PA74&dq=Bolgara+brennir&source=bl&ots=Womx9dJXnk&sig=ACfU3U2aUk_98EyiO9XABzspyBDuTrXxeQ&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwjjivGdwOj0AhVYSvEDHY_UDjgQ6AF6BAgcEAM#v=onepage&q=Bolgara%20brennir&f=false
3. https://www.academia.edu/17544595
4. https://www.snerpa.is/net/snorri/har-sig.htm

Дата на публикация: 22 ноември, 2025
Категория: История и нации
Ключови думи: to The Piece of From Missing Bulgaria petar delyan 1014 1041 rebelion