Когато през есента на 1793 година революционният вихър стига до пристанищния град Тулон, улиците вече носят мирис на барут и страх. Тук, както и в Париж, гневът не се спира пред нищо свято. В църквите олтарите са съборени, иконите хвърлени на земята, статуите — разбити на късове. Камбаните, които векове са събирали вярващите, биват претопявани, за да станат оръдия. Катедралата в Тулон не бе пощадена. От 1789 до 1802 г. тя бе превърната в казарма и после в склад за сол. Мощите ѝ — изхвърлени. Камбаните — стопени. Светостта ѝ — осквернена. Това не беше просто политическо насилие. Това беше война срещу светлината. Срещу самото присъствие на святостта.Волята да се унищожи всичко, което носи Божието присъствие. И една легенда...
Дата на публикация: 11 ноември, 2025
Категория:
Друго
Харесайте ни във Facebook