Гладуването е мощен инструмент за пречистване и обновление, но изисква осъзнатост, подготовка и внимание към индивидуалните нужди на организма.Когато се практикува разумно, то може да бъде извор на обновление – но когато се подценява, може да доведе до нежелани последици !!!
В продължение на хилядолетия, в различни култури и религии, гладуването се е практикувало не само като начин за пречистване на тялото, но и като врата към вътрешна трансформация. От пустинните монаси до будистките отшелници, от християнския и мюсюлманския пост до индуисткото въздържание – хората са вярвали, че въздържанието от храна отваря пространство за среща с Божественото.
В наши дни науката започва да разкрива механизмите зад тази древна мъдрост, и един от най-великите пробиви в тази област идва от японския учен Йошинори Осуми.Той е открит много преди него, още през 60-те години, но никой дори не подозира ролята му в тялото и значението му за човешкия живот. И само Йошинори Осуми успя да разбере в началото на 90-те години колко е важно за всяко живо същество на планетата. През 2016 година той получава Нобелова награда по физиология и медицина за своето откритие – процеса на аутофагия, от гръцки „самоизяждане“. Това не е разрушение, а напротив – възстановяване отвътре, тъй като клетките започват да разграждат стари, увредени или ненужни структури, като ги рециклират за нова употреба.Аутофагията е естествен процес в клетките, при който те рециклират увредени или ненужни компоненти, за да поддържат своето здраве и функция. Йошинори Осуми открива ключовите гени, които задействат този процес, особено при гладуване.
след 12–16 часа: тялото изчерпва гликогена (захарните запаси) и започва да използва мазнини;
след 16–24 часа: аутофагията се активира;
след 24–72 часа: настъпва пикът на клетъчното прочистване и регенерация;
след повече от 3 дни: започва дълбоко хормонално и имунно рестартиране.
Изследванията на Осуми доказват, че аутофагията е от жизненоважно значение за:
-поддържане на клетъчното здраве и жизнеспособност;
-справяне с инфекции, стрес и недостиг;
-предотвратяване на невродегенеративни болести (като Паркинсон и Алцхаймер);
-контрол над възпалителни процеси и дори растежа на ракови клетки;
-балансиране на метаболизма и реакцията към инсулина – особено важен при диабет.
Това откритие променя разбирането ни за клетъчното здраве и води до нови подходи в медицината, включително в лечението на диабет, рак и автоимунни заболявания.Медицината започва да вижда в аутофагията нещо повече от биологичен процес – тя е ключ към дълголетие и вътрешно равновесие.
Дата на публикация: 11 ноември, 2025
Категория:
Друго
Харесайте ни във Facebook