Германската противовъздушна артилерия, известна като Flak, беше един от най-разпознаваемите символи на защитата на Третия райх. Нейните оръдия — от леките 20-милиметрови до страховитите 88-милиметрови — бяха разположени в градове, фабрики и бойни фронтове, с цел да спрат непрестанните съюзнически бомбардировки. Но това, което за цивилното население изглеждаше като знак на съпротива, за артилеристите беше присъда: те се сражаваха винаги открити, без прикритие, превръщайки се в лесни мишени за бомбардировачи, изтребители и танкове. Тази уязвимост обяснява защо почти 80% от екипажите не преживяха войната.
Оръдията Flak не бяха насочени само към небето — те бяха използвани и като противотанкови оръжия на Източния фронт и в Африка. Огневата им мощ беше разрушителна, но всеки изстрел издаваше позицията им и предизвикваше незабавни ответни удари. В градове като Берлин, Хамбург и Есен батареите бяха непрекъснато бомбардирани, докато при Курск и Сталинград екипажите бяха вкарани в преки сблъсъци с вълни от съветски бронетанкови части. Артилеристите преживяваха безкрайни дни на глад, студ, изтощение и постоянен ужас, знаейки, че всяка атака може да бъде последната им.
С напредването на войната ветераните бяха заменени от тийнейджъри от Volkssturm и млади Flakhelfer, едва на 15–16 години, без обучение, изпращани на градския фронт или по бетонни кули. Животите им се стопяваха сред тежки снаряди, експлозии и безкрайни нощи под вражески огън. Резултатът беше опустошителен: десетки хиляди артилеристи загинаха в тишина — без слава и признание. Историята на Flak е история на колективна саможертва — най-трагичното лице на германската отбрана през Втората световна война.
Дата на публикация: 7 октомври, 2025
Категория:
Друго
Харесайте ни във Facebook