На Източния фронт нацистите откриха, че Червената армия не е дезорганизираната маса, описвана в тяхната пропаганда, а безмилостен враг. Съветският войник бързо придоби репутация на издръжлив боец, способен да понася глад, студ и огромни загуби, без да се предава. За Вермахта всяка битка срещу „Иваните“ се превръщаше в кошмар: колкото и да умираха, на тяхно място идваха нови, готови да се сражават до последния си дъх.
Жестокостта, проявена в битките при Москва, Курск и особено Сталинград, остави дълбока психологическа следа сред германците. Те осъзнаха, че съветските войници могат да воюват без сън, без храна и с минимални ресурси, превръщайки руините и окопите във внушителни крепости. Ръкопашните схватки, засадите и безкрайната им устойчивост направиха съветския войник страховита фигура — почти природна сила, която не може да бъде спряна.
Страхът не произтичаше само от военните им способности, а и от идеологическата им убеденост и желанието за отмъщение за нацистките зверства на съветска земя. Жените-бойци, партизаните в тила и непрестанните вълни подкрепления засилваха този ужас. За нацистите Червената армия не беше просто още една армия — тя беше символ на абсолютната съпротива, врагът, който въплъщаваше неизбежното поражение на Третия райх.
Дата на публикация: 4 октомври, 2025
Категория:
Друго
Харесайте ни във Facebook