Водната криза, в която България днес е потопена – или по-скоро оставена „насухо“ – не е природно бедствие, а управленско престъпление. Тя не е плод на случайни засушавания, а на системно разпадане на инфраструктура, техническа компетентност и държавна отговорност.
Слушайки думите на инж. Алеко Томов, човек не може да не се запита: как е възможно държава, която притежава достатъчно водни ресурси и вече изградени стратегически обекти, да държи цели региони на воден режим? Отговорът е горчив – липсва не вода, а разум и воля.
Язовири като „Черни Осъм“ можеха да решат проблемите за поколения напред. Но вместо да се довършат, те бяха изоставени под натиска на псевдоекологични кампании, в които балансът между природата и човешките нужди умишлено беше изместен. Днес болници и училища се мъчат без питейна вода, защото някой някога е решил, че проектите не са „удобни“.
Ако някой мисли, че трагедията е само в малките населени места, да погледне към София. Язовир „Бели Искър“ – ключов за водоснабдяването на столицата – е в техническо състояние, което крие риск при земетресение. Държавата не просто мълчи, тя бездейства, докато се разчита на обекти, които отдавна надхвърлят проектния си ресурс. Това не е просто некомпетентност – това е игра с националната сигурност.
И още нещо – България днес няма инженери, няма проектанти, няма строг контрол. Разрушена е онази институционална памет и техническа култура, която преди гарантираше, че всяка капка вода минава през проверена и сигурна мрежа. Сега парите за ремонт и поддръжка се разпределят без техническа експертиза, което е врата широко отворена за корупция.
Като общество трябва да признаем, че сме оставили стратегическите си ресурси в ръцете на политици, които работят на парче, под диктовката на лобита и интереси, често външни. Водата – най-чистата, гравитачно подадена, от планинските ни извори – е заменена с проекти за помпено водоснабдяване от замърсени промишлени язовири. Това е не само безумие, но и отстъпление от правото ни на здравословна и безопасна среда.
Днес е време да си върнем водата – не само като ресурс, но и като право. Това означава да възстановим инженерния капацитет, да изградим единен експертен орган, който да следи състоянието на всеки стратегически обект, и да наложим безкомпромисен контрол над всички решения, които засягат националната ни сигурност.
В противен случай, утре няма да спорим за цената на водата – ще спорим за капката вода.
Катинчарова Коментар.
Дата на публикация: 20 август, 2025
Категория:
Друго
Харесайте ни във Facebook