Върбица – крепост на беззаконието!
В първата част на предаването ще ви разкажем за случващото се в малката община Върбица, където кметът Мердин Байрям се е превърнал в безпардонен местен феодал. Той използва властта си, за да заглушава критиките и да упражнява натиск върху всеки, който не се подчинява. Свидетелствата на двама жители – Милена от гр. Върбица и Хасан Хасанов от с. Менгишево – разкриват мрачната реалност.
В общината за 14 години е влезнал само един инвеститор, всички други са били гонени заради опаснността да се загубят гласове...
Но това не е изолиран случай. Подобни злоупотреби са широко разпространени в страната, където местни дерибеи, следвайки примера на Борисов и Пеевски, държат властта чрез корупция и манипулации. Тези хора се държат като феодали – узурпирали са демократичните институции, приватизирали са медиите, прокуратурата и цели общини. В България вече не говорим за правова държава, а за завладяната държава – модел, в който властта служи не на обществото, а на една мафиотска върхушка.
Пример за това беше спирането на колите, облепени със снимките на Делян Пеевски и Бойко Борисов, които обикаляха Европа, за да покажат на света истинските лица на българската мафия. По заповед на задкулисието, тези автомобили бяха спирани, глобявани, саботирани по пътя си – всичко това, за да се потисне гласът на истината. В същото време, коли, обявяващи култа към личността на кмета на Върбица – Мердин Байрям от ДПС – се движат свободно из региона, облечени в пропаганда и безнаказаност. Двойният аршин е ясен: тези, които разобличават мафията, са преследвани, а тези, които ѝ служат, са възнаградени.
Тази картина е недопустима. Това не е просто местен проблем – това е симптом на системно гниене. Докато позволяваме местните феодали, крепени от националните си покровители, да вършеят без контрол, България няма бъдеще.
Това е нашата страна – не на мафията, не на страха, а на хората.
Разрухата на „Сребърна“ не е просто локална драма – тя е символ на националното падение.
Това, което камерата показва край езерото „Сребърна“ – биосферен резерват под егидата на ЮНЕСКО – не е просто пейзаж на екологична смърт. Това е картина на една държава, която е абдикирала от дълга си към природата, към децата си, към самата идея за бъдеще. Нивото на езерото е спаднало драстично, растителността е нахлула там, където е трябвало да има вода и живот. Вместо птици и риби – има пяна, тиня, кафява утайка и отровна зеленина, а въздухът е натежал от миризмата на разложение.
Фактите са безжалостни. Фекални и битово-химически отпадъци се изливат директно в сърцето на резервата. Пречиствателна станция има – но само на хартия. На практика е скелет от бетон и ръжда. Близо до това чудо на природата се е ширнало нерегламентирано сметище от 50-60 декара. Стиропор, фибран, кутии с боя, машинни масла, гнили клони, примесени с найлони и кухненски боклук. За контейнери и организирано третиране на отпадъци не можем да говорим – такъв лукс тук липсва.
Защо? Защото тези, които трябва да спрат престъплението, са същите, които го прикриват. Директорът на РИОСВ – Русе, Даут Ибрям, областен координатор на ДПС в Силистра, отговаря по закон за контрола, но в реалността отговаря пред партийни структури. Всички 15 директори на регионалните инспекции са „назначени по линия“ на ДПС, същото ДПС, което в Силистра чертае съдбата на хората през модела „Ново начало“. Общината, вместо да се бори с проблема, го увековечава – дворът на закритото училище в Сребърна е превърнат в депо за строителни отпадъци. И парадоксално – на тази гробница за природа ще издигат ветрогенератори от по 270 метра. Зелена енергия върху разложена екосистема.
Под повърхността на тинята лежи не само екологичен труп. Лежи и социален. Повече от 70% от хората в района са над 65 години. Младите си тръгнаха, защото тук няма училище, няма икономика, няма дори елементарна перспектива. Изчезналите деца и празните къщи са другото лице на същия процес, който убива „Сребърна“.
Случаят не е единичен, но е достатъчно показателен. Той разголва системата – една държава, в която партията стои над закона, институциите са полегнали пред обръчи от фирми, а природата се третира като склад за отпадъци. Европейски пари идват, директиви се подписват, снимки се правят, но накрая остава само вонята от разлагането. Това не е просто екологичен проблем, това е диагноза за България.
И точно затова анонсът към тази история не е просто покана да я гледате. Това е вик да я преживеете като своя. Защото „Сребърна“ днес е там – в Дунавската равнина, но утре може да е до твоя дом. Защото гробищата на природата са и гробища на обществото. И ако не се събудим сега, ще продължим да живеем в държава, където да унищожиш резерват е по-лесно, отколкото да накажеш кмет, директор или министър.
"Антимафия" с Пело Кръстев по национална телевизия СКАТ
Дата на публикация: 15 юли, 2025
Категория:
Друго
Харесайте ни във Facebook