Вместо квартал – сметище.
Вместо детска градина – камара с боклук.
Вместо улици – кал, бетон и камиони с 500 тона на ден.
Горубляне – теренът дарен за бъдещето е превърнат в гнусен строителен гроб.
Кметът бил на място, гледал, не спрял нищо.
Полицията стояла – като охрана на престъпниците.
Договори, документи, нареждания – нищо не важи, когато някой плаща по 80 лв. на камион.
Това не е безхаберие. Това е схема.
Организирана. Печеливша. Безнаказана.
И докато в Горубляне затрупват с пари и боклук, в Гълъбово разбиват ръце.
Журналистът Деян Бекяров беше пребит.
Не заради грешка, а заради въпрос.
Питаш – чупят те.
Питаш за кмета – арестуват те.
Питаш за сина му с кокаин – забравят те.
Синът на заместник-кмета от БСП Добромир Буров е задържан с наркотици.
На другия ден – пуснат.
Кметът е в Австрия. А тук?
Тук няма кой да отговаря.
Какво е общото между Горубляне и Гълъбово?
Парите са над закона.
Семействата – над правосъдието.
Обществената земя – разменна монета.
А журналистът – мишена.
Това не са две отделни истории. Това е една и съща диагноза.
България – завзета, надградена, затрупана.
С отпадъци, кокаин и роднинска самоувереност.
Но има нещо, което не могат да затрупат.
Гласът на онзи, който не се продава.
Историята на онзи, който не се огъва.
Очите на онзи, който снима.
Гласът на улицата.
Ивелин Михайлов идва не да се харесва, а да разказва как го нарочиха за враг, защото строи българско, а не бетонно.
Как 300 българи бяха готови да дадат по милион за каменни къщи с градини, но мафията предпочете ветрогенератори и комисионни.
Как Исторически парк беше спрян от строителство с една дума – пирамида.
Как прокуратура, полиция, медии и кметове се хранят от коритото на едни и същи господари – и затова всяко нещо, което е красиво и истинско, е опасно.
Ще чуем как в момента, в който излезеш от телевизията, те чака наркоман, представен като журналист.
Ще чуем как шест полицейски коли и спецотряд се пращат за две коли с лепенки.
Ще чуем защо Пеевски и Борисов вдигат рейтинга на Величие с всяка акция срещу тях.
Ще чуем и нещо повече – имена на депутати, изнудвани от кметове, пратени от Пеевски, слепи за закона, глухи за народа.
Михайлов не казва „може би“.
Казва: ще влезем в президентската надпревара.
Ако не съм аз, ще е номер две или три, но няма да спрем.
Ще ударим в президентството.
Ще удряме в общините.
Ще питаме посланиците – ще защитите ли демокрацията, или ще гледате как ЕС губи народите си.
Ивелин Михайлов идва с данни, с гняв и с вяра.
Разказва за истинска опозиция.
За фалшива свобода.
За парламентарен цирк, в който културният министър нарича опозиционна депутатка „женичка“, а медиите мълчат.
Разкрива как Възраждане работят за тишината, не за истината.
И как само истинският сблъсък може да изчисти боклука – буквално и метафорично.
Ако искате сълзлива история, сменете канала.
Ако искате истина – гледайте Антимафия.
Пело Кръстев. Ивелин Михайлов. Денят е днес, предаването започва сега.
Дата на публикация: 13 юли, 2025
Категория:
Друго
Харесайте ни във Facebook