Лабиринт 10: Мимолетната вечност на историческите времена

Лабиринт 10: Мимолетната вечност на историческите времена
(Щом фактите в безпътица „немеят“, в провокативни лабиринти „зреят“...)

Изображението към видеофайла е генерирано от OpenAI ChatGPT – AI помощ за визуални проекти", мощната гръмотевица в края му - разпространена за некомерсиална употреба от bbc_weather чрез Freesound.org, а музикалният фон - аранжимент на третата част от „Лунната соната“, любезно предоставен за свободно ползване от Pixabay.

Живеем с мисълта, че времето ни е уникално, докато всъщност в света... не се случва нищо особено!
Авторът

Античност - „връх“ във времето, понеже е „поставила“ основите на днешната ни цивилизация. Средновековие - „връх“ във времето, понеже е в средата му. Модерност - „връх“ във времето, понеже е кулминация на всички времена... - Не, това съвсем не е универсален модел на историческите времена, а само „бедната“ схема на европоцентричното им подреждане...
Времето - и в частност историческото такова - не е нито линейно, нито кръгово, нито спираловидно, нито стреловидно..., нито въобще формира каквато и да било фигура. То просто е онова, с което назоваваме промяната и съвсем нищичко повече.
Историята не е кумулативна. Не би било далеч от естеството й, ако я наречем „фасетъчна“. В даден момент в някаква точка на света се случват неща, които ние, хората, обобщаваме като процес, с едничката цел да проумеем свързващото ги, ако и доколкото изобщо има такова. Нещо повече: дори когато е самоочевидно, че не са свързани, измисляме им някаква връзка и така успяваме да ги поберем в рамка, понеже рамкирането е едничкият ни начин да се ориентираме в света...
Това е понятно, от което съвсем не следва, разбира се, че с него не може да се злоупотребява - било умишлено или непреднамерено. Може и още как. Именно ние, днешните хора, живеем във време на особено чудовищно злоупотребяване с времето. Впрочем не, днес с времето не просто се злоупотребява - то кощунствено се „плячкосва“, като от него бива „откъртвано“ собственото ни настояще, за да бъде представено като единственото важно време! Независимо от знака - предстоящ ядрен армагедон или настъпваща всемирна епоха; „връхлитащ“ климатичен апокалипсис или „укротяване“ на глобалното затопляне; „поглъщане“ на хуманността от технологиите или „очовечаване“ на машините... - нашето време се провъзгласява като връх във времевостта и/или като последното време, без въобще да се поставя въпросът как толкова много поколения преди нас са живели в рутинни времена, а само нам се е паднала уникалната съдба да пребиваваме в извънредно такова!
Невероятно, нали? А невероятно, понеже е невъзможно. Възможното - впрочем ставащото - е съвсем разбираемо и тривиално. Живеем с мисълта, че времето ни е уникално, докато всъщност в света... не се случва нищо особено! Разпадането на СССР, операцията „Пустинна буря“, рухването на кулите-„близнаци“, близкоизточната криза, настоящата война в Украйна, напредването в развитието на изкуствения интелект, глобализацията като цяло... - всичко това и въобще каквото и да било друго не е нито „връх“ във времето, нито - съвсем не - негов край. Образно казано, то не е нито завиране на океана, нито неговото вледеняване, нито разплискването му..., а просто обикновено вълнение, независимо дали се изживява като бурно или кротко, като внезапно или постъпателно, като средоточие на вълненията или... като банална повторяемост на познатото и обичайното... - Нали?...

Дата на публикация: 20 юни, 2025
Категория: Друго