🎙️ Куплет 1
Живота не ме пита – просто идва,
като вятър влиза, маха с ръка и отмина.
Родих се в свят на шум и прах,
но с очи нагоре – виждах само светъл път.
Падах сто пъти, ставах пак,
мечти рисувах с пръсти върху мръсен стъклопак.
Светът ми казваше: „Не можеш!“,
а аз отвръщах: „Ще ви покажа кой съм още!“
🎶 Припев
🎬
Живота – не е лесен, не е прав,
но всяка рана ми оставя знак.
И днес вървя с глава високо,
щом още дишам – значи мога.
Живота – боли, но ме гради,
от пепелта изгрях, не ме мори.
Ще бъда себе си докрай –
живота мой е, няма „задрай“.
🎙️ Куплет 2
Любов ме учеше да давам,
но често болката оставаше след браво.
Видях приятелства, които се топят,
като лед под слънце – и в душата ми звучи кристалният им вик.
Семейството – опора, понякога и буря,
понякога прегръдка, друг път – стена от думи.
Но всичко това ме прави жив,
и всяка сълза ми е урок, не негатив.
🎶 Припев (повторение с емоционална сила)
🎬
Живота – не е лесен, не е прав,
но всяка рана ми оставя знак.
И днес вървя с глава високо,
щом още дишам – значи мога.
Живота – боли, но ме гради,
от пепелта изгрях, не ме мори.
Ще бъда себе си докрай –
живота мой е, няма „задрай“.
🎤 Бридж (говорено/пеено)
Сцените се сменят, но аз оставам.
Денят се губи, но аз не забравям.
Пиша с душа, живея с огън –
живота не чака… но си струва всяка стъпка, всяка зора.
🎵 Финал (по-тихо, топло, почти като молитва)
И ако някога забравя кой съм,
напомни ми, Живота, че съм тръгнал с пламък, не със сън.
И нека падна, но да падна с чест –
защото живях… не само бях „присъствие без глас“.
Песен, написана не за слава. А за всички, които мълчат, когато боли.
Дата на публикация: 16 юни, 2025
Категория:
Друго