“Благодаря ти, Господи, че ми вдъхна нахалство да пропиша, че ме сподоби с такъв калабалък от измислени човеци.“
- Вера Мутафчиева, “Не/бивалици”
Съдбата е отредила на акад. Вера Мутафчиева да се роди в семейството на големият историк проф. Петър Мутафчиев. Така нейната история се пише още преди появата ѝ на бял свят.
В най-неудобното време Вера решава, че ще стане историк. През 1951 г. завършва история в Софийския университет и до 1955 г. работи като асистент в Ориенталския отдел на Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий“.
Макар че на нейния хоризонт започва да се очертава ярка научна кариера, Мутафчиева има нахалството да се отдръпне от строгостта на науката, за да се превърне в един от най-значимите писатели в историята на българската литература. Белетристичният ѝ талант позволява да сплита факти и „небивалици“, от които се раждат романи като „Случаят Джем“, „Аз, Анна Комнина“, „Алкивиад Велики“.
Междувременно, като учен, Мутафчиева настоява за трезво отношение към историята, за широта, надскачаща националната идеология и митология, за съвестно отношение към настоящето и бъдещето.
В този епизод на „Говори…“ звучи гласът на акад. Вера Мутафчиева.
Спомен за своята близка приятелка споделя писателят Николай Табаков. За непредсказуемия път на нейните книги говори литературният експерт Светлозар Желев. За предизвикателствата на превода и актуалността на „Случаят Джем“ разказва преводачът Анджела Родел. Приносът на акад. Вера Мутафчиева към османистиката щрихира доц. д-р Християн Атанасов от отдел „Ориенталски сбирки“ на НБКМ. Кин Стоянов, директор на програма „Христо Ботев“, говори за личността, нелеката съдба и вълненията на акад. Вера Мутафчиева.
Специални благодарности на НБУ за предоставените материали от архивен фонд „Акад. Вера Мутафчиева“.
Дата на публикация: 30 май, 2025
Категория:
Друго
Харесайте ни във Facebook