Слиза септември
като сянка, без звук,
литват бавни ята
в дълъг път на юг.
Тръгва тихо след тях
мойто лято сега
и предишния смях
е тъга...
Сякаш синия ден
посивява за миг
и гори странно в мен
остър вик.
Мое лято, спри, почакай -
още миг поне да живея в твойта власт.
Глътка нежност и шепа обич,
щедро слънце, друго от теб не искам аз.
Сякаш синия ден
посивява за миг
и гори странно в мен
жаден зов.
Мое лято, спри, почакай -
още миг поне да живея в твойта власт.
Глътка нежност и шепа обич,
щедро слънце, друго от теб не искам аз.
Спри, почакай...
Песента се изпълнява от Венета Рангелова
Дата на публикация: 26 февруари, 2025
Категория:
Друго
Харесайте ни във Facebook