Той се казва Павлин.
И понастоящем живее... под една тераса в столичния квартал "Люлин".
"Майка ми ме е захвърлила още преди да мога да ходя. Баща си не го познавам. Не знам кой е и жив ли е въобще", споделя 23-годишният младеж.
"Спях и на гарата. Но там е много студено. После бях на друго място, ама и от там ме изгониха, защото вече го завършват и хората ще започнат да се настаняват.
Работя. В една баничарница. Хлебарница. Всичко съм работил - и крави съм гледал, и дърва режех на хората в Бяла Слатина, преди да дойда в София. Тук бях на един строеж, но не искам повече, защото е опасно. Качват ме на високото скеле, а от там един инструмент да изпуснеш и си затрил някого. Щях да убия един човек, без да искам. Щях да се самоубия така. Мислех си все, че ще падна и край!", казва Павлин.
"Не искам хората да ме съжаляват. Да ми дават храна, все едно, че съм починал...
Искам само да мога да работя, нищо друго. Ако може да имам една малка стая или нещо, но да съм близо до работата.
Едни хора, мафиотчета, искаха да теглят кредит на мое име. Не им позволих. Добре стана, че така направих, кой знае иначе какво щеше да се случи с мен.
Георги, важното е, че имам крака и ръце, да работя. Пожелавам си само по-малко млади хора да са в моята ситуация...".
От "Неформално с Георги Петков" решихме да споделим за неприятностите и затрудненията, през които преминава Павлин.
За да бъде той подпомогнат и изваден от ситуацията, в която е изпаднал.
За да не изживее той още една мразовита зима.
Преди да е станало студено и съвсем мрачно - както навън, така и в душата му.
Надяваме се той да не посрещне 24-ия си рожден ден по този начин - захвърлен като животно. В определяща се като цивилизована държава.
Дата на публикация: 23 септември, 2023
Категория:
Друго
Коментари (0)
Моля влезте в акаунта си за да пишете коментари.