Ще видите едно видео-свидетелство, което е излъчено във
„Всяка неделя” на 4 май 2003 година.
В него са вмъкнати и фрагменти от мое по-ранно интервю с Величка Маркова, вдовицата на Гунди – то пък е направено някъде към края на
80-те години.
Има и кадри от филм на Олег Ковачев, син на големия майстор на документалното кино Христо Ковачев, който положи значителни усилия да събере всичко, което е съхранено за Георги Аспарухов. Но сега и то изглежда невъзможно семпло и дори нелепо в сравнение с гигантската слава на този футболист.
Един детайл от разговора с Маркова е особено смущаващ – това е отказът на Ванга да се срещне с Гунди.
През 2003 година вдовицата на Аспарухов беше убедена, че това е било страшен знак.
Навремето хората истински боготворяха първенците си.
А сега медиите, поне повечето от тях, се прехранват като ги унижават с късна дата.
Преди няколко години дори уж сериозни вестници писаха, че драматичните екзалтации на хората по време на погребението на Гунди и Котков са били по поръчка на МВР. И такива идиотщини вече се внушават.
Почти никой не прочете, както трябва, стенограмата от заседанието на Политбюро на БКП. А от нея става ясно, че на Живков изобщо не му е до Гунди – а мисли само, как да разкара вътрешния министър Солаков и как да се хареса на Москва, защото българските подлоги на Кремъл вече са го натопили там : как е възможно да има 150 хиляди души на погребението на Гунди и Котков, а пък никой да не пее псалми за загиналите съветски космонавти! Това гледа да замаже Живков. А какво излезе – че МВР карало хората да излязат на погребението.
И по друг начин унижават паметта на всенародните любимци.
В реклама на „Шуменско“ отпреди доста години, някакъв тип,
все едно излязъл от шедьоврите на Георги Мишев за българския провинциален живот, надига бутилка бира по време на футболен мач.
Кръстьо Лафазанов представя, както винаги, великолепно подобен типаж. Сетне неочаквано авторите на рекламата продължават с кадри от невероятния гол на Георги Аспарухов на „Уембли” - а онзи тип хуква от трибуната към терена, за да почерпи Гунди с „Шуменско”.
Толкова е инфантилно, че ми липсват подходящите груби думи.
Обаче е и непозволено.
Гледам от десетилетия футбол и съм виждал само още две подобни виртуозни изпълнения. Едното на Роналдо, докато беше в „Барселона”, и другото, по-яркото – на Джордж Уеа, когато беше в „Милан” и направи един невероятен рейд от собствената си врата до противниковата, като сгази като Т-34 осем играча, и накрая вкара гол.
Всъщност, чий е гола на Гунди, та „Шуменско” го използва толкова нахално?
Утре на някой може да му хрумне да използва, например, тефтерчето на Апостола, за да придаде по-благоприличен вид на фирмата си.
Миналото не може да бъде използвано за бакалски нужди.
Входът към Историята има висока цена и не може да бъде платен с някаква бира. Подобни злоупотреби са толкова невинни,колкото и една усойница.
Известна е фразата, че когато човек умре, историята на живота му вече не е негова.
Но това е нещо отвратително, нали? И поради тази причина ли тогава Гунди може да бъде използван безнаказано в подобна яхния?
Най-изумителното при телевизията е – твърди един автор - че тя позволява няколко милиона души да се смеят на една шега, и въпреки това да се чувстват самотни.
Има и нещо по-лошо. Когато същите хора не се усещат като глупаци, когато зяпат подобни реклами.
/Фрагмент от дописката „Клечка за кладата“, 3 юни 2008 година/
Дата на публикация: 1 февруари, 2023
Категория:
Друго
Харесайте ни във Facebook