„Понеделник сутрин“ е български игрален филм (драма) от 1966 година, пуснат на екран чак през 1988 г., поради цензура от комунистическия режим. Произведението е режисирано от Ирина Акташева и Христо Писков, по сценарий на Никола Тихолов. Оператор е Димо Коларов. Музиката във филма е композирана от Милчо Левиев.
Сюжет
Тони (Пепа Николова) – момиче с леко поведение, което се отнася пренебрежително към всекиго и всичко, е интернирана от София в Русе. Тя среща Йордан (Асен Кисимов), който е различен от другите ѝ познати, и се влюбва в него. Той ѝ помага да започне работа в неговата бригада за комунистически труд в Русенската корабостроителница. Отношенията там са неискрени и нейното появяване става повод слабостите и недостатъците да излязат на повърхността. Някои от членовете на бригадата правят всичко възможно Тони да напусне. Йордан ѝ е направил предложение за женитба, но тя още не е готова за такава важна стъпка.
Допълнителна информация
Филмът е завършен през 1966 година, но е забранен от комунистическия режим и парадоксално официалната премиера на „Понеделник сутрин“ е 22 години по-късно – на 31 октомври 1988 година.
„Понеделник сутрин“ е първата голяма роля на Пепа Николова.
Показаната във филма църква, противно на създало се мнение, не е русенската православна църква „Всях Светих“, а свищовската църква „Света Троица“, построена през 1867 г. под ръководството на Кольо Фичето.
В няколко от сцените на филма – например сцената, в която Кръстьо купува питиетата – може да се види прочутата „Стъклена будка“ в центъра на Русе, съборена също по времето на кмета Димитър Аврамов.
Неизвестно е кой международен влак стига „чак до Копенхаген“. Обходната железопътна линия, покрай която се разхождат героите, и от която се чува движение на влакове, по времето на заснемане на филма не обслужва пътнически транспорт. Преминаващите от България в Румъния по Дунав мост влакове се движат по южната линия, която е далеч от мястото на сцената.
Показани са някои знакови дунавски кораби, като например пътническия кораб „Димитър Благоев“ и моторния кораб-тласкач „Панайот Хитов“.
Ценни кадри от вече изчезналия градски пейзаж на Русе са с архивна стойност, като например сцените около току-що завършената Централна жп гара Русе и квартала около нея; къщата, в която се помещава квартирата на Йордан; старата жп гара „Пристанище“ и кварталът около нея.
Въпреки че премиерата на филма е през октомври 1988 година, писателят Георги Марков го определя като един от знаковите филми на инакомислието от втората половина на 60-те години на 20-ти век, в един от своите „Задочни репортажи за България“. Твърди се, че филмът е бил забранен лично по нареждане на Тодор Живков, дори се цитират негови думи „У нас такива момичета няма!“, но споменаването му в произведение на загиналия през 1978 година Марков показва, че вероятно е бил прожектиран пред комисия, или писателят го е видял на неофициална или частна прожекция.
Дата на публикация: 8 декември, 2022
Категория:
Друго
Харесайте ни във Facebook