Чаша пастис
Танцуваше среднощен бриз
със закъснялата луна.
Пианото с последен бис
притихна в синя тишина.
И колко мисли и мечти
потънаха във тази чаша!
С леда стопиха се в пастис
и в спомените избеляха…
А времето – дамоклев меч
разсече моето сега –
на минало, в забрава веч
и бъдеще, обречено в тъга.
Припев:
Останах с чашата пастис.
Останах с бледата луна.
Останах сам, отронен лист,
попарен в есенна слана.
Останах сам със чашата пастис…
Дата на публикация: 19 септември, 2022
Категория:
Друго
Харесайте ни във Facebook