Утрото на любовта
Дъждовно утро се пробуди.
Разсъмна из площади пусти.
Пропяха сребърни капчуци, луди,
сред тишината златоусти...
На спирката са само двама,
стена от дъжд около тях.
Трамваи и таксита няма,
а в погледите грее смях...
Не са се срещали с години,
дъждът случайно ги събра.
Ще чакат тук, за да отмине,
за да останат в песента:
Припев:
Той – тъжен принц на самотата,
тя – нежно цвете на нощта;
прегърнати от тишината
на утрото на любовта.
А дъждът вали, вали, вали…,
а „той“ и „тя“ не сме ли аз и ти…
Дата на публикация: 3 септември, 2022
Категория:
Друго
Харесайте ни във Facebook