„Животът си тече тихо...“ е български игрален филм (драма) от 1957 година на режисьорите Бинка Желязкова и Христо Ганев по сценарий на Христо Ганев. Оператор е Васил Холиолчев. Музиката във филма е композирана от Георги Тутев. През 1957 филмът не получава разпространение, тъй като критичният му тон не е бил в синхрон с политическата действителност от онзи период.[1] Това е първият спрян филм след 9 септември 1944 г., премиерата му се състои чак през 1988 г.
След три-годишно обучение в Съветския съюз, Павел, бивш партизанин, се завръща в България и постъпва на работа в Районния комитет на партията. Още с пристигането си разбира, че нещата са се променили: бойните му другари са с нарушени отношения, съдбата им е нерадостна. Баща му, Жельо, народен представител и бивш партизански командир, пък изглежда е загубил връзка с обикновения живот - цялото му внимание е съсредоточено върху проекта за паметник на партизаните. Филмът поставя акцент върху ценностния конфликт, който противопоставя бившите партизани, и върху реалността, която ги разделя. Както личи в диалога между Ванката (Иван Братанов) и съпругата му Величка (Кунка Баева):
„Като не си партиец, не си ли им другар? Не сте ли се били заедно?
- Тогава беше друго, бе. Тогава бяхме все равни. Сега един по-горе, друг - по-долу. Това има значение.“
Дата на публикация: 20 юли, 2022
Категория:
Друго
Харесайте ни във Facebook