Защо с лъжа душата ми удари?
Небето рони кървави звезди в нощта.
А имах в тебе още много вяра,
раздялата преследва ме сама сега.
Съдбите да се слеят не склониха,
живяха кратко във мансарда от тъга.
Сърцето се задъха в странен ритъм -
в съня ми идваш без да питаш все така.
R: Не помня името, и спомена измих.
Без тебе остарявам твърде, твърде млад.
Забравям римите и куплетите изтрих.
Намразих тази улица и този град.
Нау̀чи ме във тъмното да вярвам,
но в мене днес изгрява бяла светлина.
След стъпките ти вяра се прокрадва -
излез (ела) навън, за да е по красива тя.
Дата на публикация: 30 юни, 2022
Категория:
Друго
Харесайте ни във Facebook