Жените, на които Двойната жена изпраща сън, обикновено виждат и двете й страни. Това са жени с някакъв артистичен талант или сила и тя им показва какво би могло да се случи, ако не контролират природата си.

Бодливецът представя красивата страна на Анунките – преди хората да имат мъниста, те украсявали предметите си с неговите оцветени игли. Виждала съм бодливеца във виденията си. Има само няколко хищника, които го преследват, и той не е плашлив. Можеш да го приближиш в дивите места открито и да го нахраниш. Тези животни обаче се хранят през нощта, затова не ги срещаме често денем. Те са наистина дружелюбни същества и когато ги видиш насън, ти показват нови символи и фигури за мънистени или иглени бродерии.

Западът е място на загадките и тайните. В него е домът на Гръмотевичните същества. Той е мястото на хейока. Измамниците – Койотът и Иктоми – също идват оттук. Западът е краят на Синия Път.

Предполагам, че трябва да кажа няколко думи за хейока, Свещените клоуни. Те са хора, сънували (или имали видение за) Гръмотевичните същества или Ея. Вършат нещата наобратно, за да разсмиват другите. Много хейока биват инструктирани насън за всевъзможни странни начини, по които да живеят. Някои от тях през цялото време трябва да правят всичко отзад напред, в някакъв откачен порядък. Повечето съвременни хейока работят като клоуни на родео, а познавам и един, който участва във филми като фокусник. Казват, че някога трябвало да се мият с прах и кал и да носят косите си сплетени в лагера, а по време на война разпуснати, обратно на обичайното. Да си хейока е много трудно нещо. Всички Свещени клоуни са считани за лечители. Ако някой има сън да направи нещо глупаво и противно на общоприетото, трябва да се посъветва с хейока, за да може да изиграе образите от съня под формата на представление и да бъде освободен от духа на хейока. Ролята, която сънуващият изпълнява, му носи смирение и учи тези, които го наблюдават, че ако се вземат прекалено на сериозно, често това, което правят, ще излиза глупаво и лишено от достойнство.

Ако човек види в съня или видението си Гръмотевично същество, това е ясен знак, че му е отредено да стане хейока. Тогава трябва да се обърне към обществото на Сънуващите гръмотевици. След специална церемония той ще бъде приет за член на това общество. Ако не иска да бъде хейока, отива при шамана и прави друга специална церемония, която да го освободи от задълженията на видението му. В противен случай ще му се случат лоши неща. Може да бъде ударен от гръм.

Ако жена има подобен сън, тя би трябвало да се освободи от него колкото е възможно по-скоро. Много е трудно да си добра съпруга и майка, докато си хейока. Никой млад мъж не би пожелал да си вземе такава жена. Чувала съм, че имало няколко жени хейока, но като цяло са голяма рядкост.

Не всички сънища, в които присъства светкавица, са хейока-сънища. Само тези, в които сънуващият вижда Гръмотевичните същества, са ясно послание, че от него се иска да стане хейока.

Уинкте е вид хейока – мъж, който живее и се облича като жена. Думата уинкте е много интересна като превод. Уин означава “жена”, кте – “ще бъде”. Някой би казал, че Уинкте е просто хомосексуалист със социална функция. В действителност не е така. Уинкте живеят и работят като жени; те често се омъжват (за мъже) и отглеждат осиротели деца от двата пола. Всички Уинкте са имали видение или сън за Двойната жена, често след като са преминали първата си ханблечея (търсене на видение или постене за видение). Считало се за голяма чест, ако в лагера ти живее Уинкте. Към тях се отнасяли също като към останалите жени и те били допускани до женските общества. Тъй като били докоснати от Двойната жена, често били големи творци, майстори на бродерията с мъниста или с игли от бодливец, художници. Друго нещо, което ги правело търсени и известни, било правото им да дават специални имена. Ако дете получи име на възрастен вследствие сън на Уинкте, това се счита за знак за бъдеща известност и талант. Допреди около сто години на всяка церемония трябвало да присъства Уинкте, иначе нещо й липсвало. Хейока са велики лечители и по тази причина често ги взимали на бойни походи. Ето защо и Уинкте нерядко се изявявали като воини и били високо ценени заради лечителски си способности. Днес с думата уинкте се обозначава хомосексуален мъж.

Иктоми се страхува от хейока и не им погажда номера.

Ако обидиш хейока, те ще ти докарат обрив по кожата и болка в очите. Веднъж, когато бях в Инипи (колиба за потене), излях малко вода върху един хейока. Когато излязох от колибата, очите ми бяха подути, зачервени и ме боляха. Мина ми чак след няколко дни. Тогава не знаех, че това е свързано с онзи хейока, когото намокрих!

Хейока, който се хвали, изтъква и поставя себе си в центъра, или огласява връзката си с Уакинян, бива строго наказан.

По време на Танца на Слънцето хейока си правят всевъзможни шеги. Пародират начина, по който танцуват вождовете, или изпълняват танца отзад напред. Ядат и пушат насред церемониалната арена и разливат вода на земята пред погледа на танцуващите. Те разсмиват всички ни и ни карат да не се вземаме твърде на сериозно. Хейока ни напомнят, че имаме нужда да се смеем на себе си и ни показват по пародиен начин онези същностни неща, които са свещени и към които трябва да се отнасяме с уважение. Понякога осмиват овластените, за да им напомнят, че са наблюдавани и хората ще узнаят, ако те вършат лоши неща. Чрез действията си хейока учат останалите кои начини на поведение са правилни и кои – погрешни.

Западът е място на дълбоките емоции и чувства. Тук всички се отправяме навътре в себе си, за да потърсим отговорите. Свързвам запада със самооценката и мъдростта, с творчеството и тишината. Тук поставям и ханблечея. Мисля, че сънищата и виденията идват от запада. Много съм научила от пътуванията си из тази част от кръга за това какво да не казвам и кога да не говоря.

Мечката, която се счита за най-близкия роднина на хората, също е от запада. Смятана е за единственото друго двукрако (хунунмпа) освен човека, защото понякога се изправя на задните си лапи. Когато е болна, за да се излекува, тя копае земята за корени. Хората я наблюдават и се учат кои растения трябва да използват, за да изцелят някоя болест. Мечката притежава медицината на растенията и е специален вид лечител. Много жени лечителки (пежута уинян) имат видения с мечка, които им разкриват какви растения да съберат и къде да ги намерят. Скелетът на мечката има забележителна прилика с този на човека.

Най-удивителното при мечките е, че те спят непробуден зимен сън. Мечката се оттегля от света за три или четири месеца. Може би отива в света на духовете и живее там през това време. Тя е раздразнителна и не обича компания. Индианците считат непробудния й сън за нещо много свещено и тайнствено.

Може би зная за тази част от кръга най-много, защото трябваше много да науча от нея. Освен това, тук аз се чувствам най-комфортно. Понякога обаче имам нужда да изляза и да поема малко енергия от някоя друга част, за да свърша нещо. Артистичното ми вдъхновение идва предимно оттук, но енергията за реализацията му трябва да взема от други части на кръга. Имам склонност да отлагам някои неща.

Иктоми, паякът, е едно от най-могъщите създания на земята. Някога Иктоми бил човек. От видение той научил, че ако излезе сред равнините и танцува продължително, ще му бъде дадена сила да помага на хората. Затова Иктоми се отдалечил от лагера и затанцувал. Танцувал цели четири дни. Когато се върнал, светел от сила. Всички забелязали, че изглежда различен и навсякъде го следвал лек ветрец.

Известно време всичко било наред. Иктоми излизал да ловува и винаги се връщал с месо. Хранел старците и сираците и бил известен като мил и щедър човек. Но той отишъл отново в равнините и отново танцувал. Този път го нямало осем дни. Когато се върнал, имал толкова много сила, че хората усещали горещината на тялото му, докато се движел покрай тях, а вятърът, който го следвал, духал силно. Все пак, той продължавал да ловува за хората, а и скоро имал редица млади последователи, защото през следващите месеци завоювал много победи над враговете.

Още веднъж Иктоми излязъл сред равнините и този път не се завърнал много дълго. Младите му последователи тръгнали да го търсят, но не го открили. Един ден се появил и седнал в свещеното типи сред старите вождове. Силата му била толкова голяма, че когато вървял, земята се тресяла, а силният вятър, който го следвал, се превърнал във вихър и разпръснал типитата из равнините като туфи трева.

Иктоми също се бил променил. Милият и щедър човек, когото хората познавали, си бил отишъл. Новият Иктоми бил претенциозен и егоистичен. Имал повече сила от всеки, затова карал всички да му слугуват. Бил станал твърде могъщ. Младите му следовници се перчели наоколо и нареждали на всички какво да вършат, а те самите повече не излизали да ловуват. Водачът им бил толкова могъщ, че можел да накара другите да го правят заради тях – повече нямало нужда те дори да си мърдат пръста за каквото и да било.

Много скоро хората започнали да молят Праотците да ги освободят от Иктоми и последователите му. Не след дълго силата на танцуването повикала Иктоми обратно в равнините, далеч от хората. Те плачели и се молели той да не се върне. Този път го нямало четири луни. Когато се задал, хората отдалече видели как силата му сияе като жарава. Тя превръщала прерийното небе в бушуващи вълни, а тревата обгаряла навсякъде, където стъпел. Иктоми се движел в центъра на вихрушка и разрушавал всичко по пътя си. Ала когато наближил селото, небето неочаквано потъмняло от облаци и изревало с гласа на бурята. Гръмотевичните същества отворили ужасните си очи и сред бушуващото небе се извила светкавица, която поразила Иктоми. Начаса той се превърнал в паяк и изпълзял по мрежата си до черните облаци. Тогава, също така внезапно, както се появили, облаците изчезнали. Показало се Слънцето и огряло засрамените младежи, които следвали Иктоми.