Пътуваме си из София с един колега и по едно време един ЧЕРЕН ДЖИБ ни удря. Една проста ежедневна случка. Последвалите събития са уникални. Слиза някаква руса спермоядка и започва да ни се кара. Ние гледаме тъпо и не знаем какво да кажем. Естествено това не трая дълго, започнаха да хвърчат клетви и красиви думи към нея. Съответно прозвуча и заплахата, че ще ни се стъжни. Звънна някакъв телефон и намали тона. Тя вика, не ме интересува, за тоя джип ще ви разсипят. Не се разбрахме с протоколите и решихме да викаме КАТ. От там прозвуча шегата, че да сме викали КАТ "черен джиБ е с предимство", та Викнахме КАТ, през това време се лееха закани как щяло да ни се стъжни след малко и т.н. Съответно се лееха и от наша страна люти клетви. По едно време пристига някаква S-ka и слиза един муньо с размерите на комар. Прозвуча едно злокобно "ей сега ще ви еба майката". Колегата се излетя към него и комарът скочи у джипа. И той започна да звъни телефони. Все тая, тая част не е интересна. БОЙ нямаше, имаше само псувни и закани. След около 40 минути идва КАТ.

@Rockhopper това е история която разтърсва

Пиша ти бавно, защото знам, че не можеш да
четеш бързо. Вече не живеем там, където, живеехме, когато ти напусна дома ни.
Баща ти прочел в някакъв вестник, че на човек му се случват най-много неприятности и нещастни случай в радиус от около 30 км. от дома му, затова се преместихме на друго място.
Няма да мога да ти изпратя адреса, защото последното селско семейство,което е живяло тук е взело номерата на къщата с тях, за да не си сменят адреса.
Това място е наистина много хубаво. Дори има и пералня. Но не съм сигурна
дали работи добре. Миналата седмица сложиш вътре малко дрехи, затворих
капаха и дръпнах синджира. От тогава не сме ги и виждали.
Времето тук не е лошо. Само миналата седмица валя два пъти. Първият път за 3 дена, вторият за 4. Относно това палто, което искаш да ти изпратим, чичо ти Гошо каза, че ще е прекалено тежко, ако го сложим с копчетата в колет, затова ги отрязохме и ги сложихме в джобовете на палтото. Оня ден Муньо си заключи ключовете за колата, вътре в колата. Много се
бяхме притеснили, защото му трябваха цели 2 часа, за да си отвори колата... и да ни изкара нас с баща ти от вътре.
Сестра ти роди бебенце тази сутрин. Но все още не знам какво е то и ми е
трудно да ти кажа дали си станал леля или чичо. Бебето много прилича на
братти. Вуйчо ти Крум падна в един казан за ракия миналата седмица. Някакви хорасе опитали да го издърпат от там, но той успял да отбие нападението им, след което се удавил. После го кремирахме и той горя цели три дена.

http://www.videoclip.bg/watch/450420_xuski-sviri-na-sintezator-i-xodi-na-yroci-samo-v-r :)

Приятелката ми и аз бяхме гаджета повече от година, когато решихме да се оженим.Пред нас нямаше никакви пречки – моите и нейните родители ни подкрепяха напълно, приятелите ми бяха зад мен. И двамата имаме страхотни работи. Приятелката ми е мечта! Единственото, което ме притесняваше беше по-малката й сестра.

Бъдещата ми балдъза беше 20 годишно момиче със страшно дълги крака, което носеше само минижупове и блузки, които разкриваха пъпа й. Често уж случайно тя се навеждаше и правеше стойки пред мен, но само когато в стаята няма никой друг.

Тъй като тя се занимаваше с част от организацията на сватбата, един ден ми се обади и ме помоли да отида до у тях за да коментираме текста и вида на сватбените покани.

Когато пристигнах, тя беше сама. Още докато влизах тя ме хвана за ръка и ми прошепна, че скоро ще съм женен, а тя има чувства към мен, които не може да преодолее и всъщност не иска да преодолява. След кратка пауза ми предложи да правим любов – само веднъж преди да се врека във вярност на сестра й.

Бях в тотален шок! Не можех да кажа нито дума. Тя добави, че отива в спалнята и ако съм я желаел да я последвам. След това се качи бавно по стълбите и се изгуби от погледа ми.

Потресен, аз се затичах през входната врата към колата ми, когато отвън изненадващо се сблъсках с бъдещия ми тъст, който със сълзи на очи каза, че е щастлив, че съм минал успешно малкия им тест и че ще съм страхотен съпруг за дъщеря му! След това ме прегърна и каза „Добър дошъл в семейството!”

Изводът от историята е: Винаги си дръжте презервативите в жабката на колата!

Од собата на 12-годишното девојче се слуша: „Оф Уф Оф оооо… Те сакааам… Оф Уф те сакааам… Дај ми гооооо…“
Влегува таткото и налутено прашува:
– Што се случува овде???
– Ништо, гледам порно!
– Оф… Помислив дека слушаш турбо фолк!

КОЙТО ЗНАЕ РУСКИ ЩЕ ГО РАЗБЕРЕ :D

Из дневника на младия татко


1 юни

Ура!!! Роди ми се син! Жена ми казва, че е пълно мое копие. Божке, така ли изглеждам?! Трябва да тръгвам, ще празнувам раждането с приятели.


7 юни

Днес сутринта жена ми каза, че е време да спра да празнувам, спомена нещо за някакъв син и ми даде да подържа някакъв пакет. Даже не си спомням къде го сложих после.


8 юни

Ура!!! Роди ми се син! Трябва да го отпразнувам с приятелите. Жена ми каза, че първо трябва да изгладя тази купчинка ританки.


12 юни

Все още гладя. Чувствам се като Пепеляшка. О, мила фейо, къде си? Ела да ме спасиш!


15 юни

Феята дойде и ми донесе още ританки. Човек ще си помисли, че го кърмим с бира това дете.


18 юни
На гости ни дойдоха мои роднини. Казаха, че синът ми е пълно мое копие и това трябва да се отпразнува.


24 юни
Дойдоха приятели, пиха бира и се веселиха. За съжаление не можах да се присъединя към тях, защото къпахме бебето.


25 юни
Роднините си тръгнаха. Казаха, че и двамата ми синове приличат на мен, но този вляво – повече.


30 юни
Дойдоха приятелките на жена ми. Взеха детето от ръцете ми, за да му се порадват. Най-накрая малко свобода. Ще отида да погладя. Казаха, че бебето било пълно копие на майка си. Взех си сина. Не стига, че се кикотят глупаво, ами и говорят глупости.


5 юли
Докато жена ми ходи до магазина, синът ми се напишка и се разплака. Не посмях да го преобуя. Намерих изход от положението – започнах да го суша със сешоара. Жена ми се върна и ми заши един зад врата. Обидих се – старая се, а тя…


9 юли
Купих подарък на сина си. Радиоуправляем модел танк. Засега обаче детето е малко и затова ще си играя сам. Набелязал съм му още подаръци.


15 юли
Учих се да пера бодита. Получи ми се. Жена ми ме похвали и като награда ми позволи да пера и ританките.


19 юли
Снощи бебето спа много лошо. Постоянно се събуждаше и плачеше. Цяла нощ го носихме на ръце. Едва дочаках утрото. Най-накрая отивам на работа. Поне мъничко да си отдъхна.


23 юли
Докато перях, ми дойде една отлична идея. Предложих да прикрепим единия край на маркуча към сина ни, а другия да го пуснем директно в тоалетната и така да пестим от памперси. Жена ми не прие иновацията, според мен й стана криво, че не се е сетила първа.


30 юли
Днес учих сина ми да насочва струята. Или още не му се получава, или нарочно ме целеше. Успях ловко да я избегна, обаче жена ми каза, че сам ще си пера пердето. Добре, че още не е забелязала тапетите.


3 август
Според мен синчето най-накрая усвои основите на точното пишкане – днес успя да уцели котката, и то право в муцуната. Радостта ми е малко помрачена от факта, че обля също телевизора и списанието на жена ми. На мен самия ми се наложи два пъти да отскачам. Мисля си, че… (следващите записи са нечетливи поради голямо жълто петно).

Сега се сещам за история по действителен случай! :D Сега да разкажа:

Госпожата на 58 години дала в часа по Технологии на учениците да правят чертеж за изгледи! На едно момиче, чертежът се сторил сложен, но тя начертала, колкото се сетила и измислила, предала го на госпожата! Тя казала, че има грешно. Момичето се ядосал, седнало си и започнало да вика
- Какви са тези НЕНДЕРТАЛСКИ ЧЕРТЕЖИ! ... с блъскане и тропане викало момичето.
Приятеля й се обърнал и питал реторично:
- Нендерталски?
- ДА, НЕНДЕРТАЛСКИ! Протестирам срещу нендерталски чертежи! - казало момичето.
И така, както било ядосано, изведнъж започна да се смее, та се просълзи... повтаряйки Нендерталски чертежи"

Беше рождният ми ден.
Събудих се радостен и на бегом отидох да си взема душ.
С усмивка на лицето, влязох в кухнята с мисълта какво ще ми подари жена ми.
Но тя даже забрави да ме поздрави.
"Нищо" - помислих си - "Децата няма да ме забравят"
Но децата също бяха забравили...
Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
"Добро утро шефе, честит рожден ден!"
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед.
Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
"Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден".
И отидохме.
След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
"Шефе, елате у нас нагости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!"
И ние отидохме.
Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
"Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по удобно!"
И тя излезе от стаята.
След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други.
А аз седях на дивана гол...

Най-кратката и прекрасна приказка:
Живял някога един принц, който веднъж попитал прекрасна принцеса: "Ще се омъжиш ли за мен?"
И тя отговорила: "Не!!"
И принцът живял дълго и щастливо, ходел на лов и за риба, всеки ден се виждал с приятели, пиeл много бира, напивал се зверски, гледал футбол с приятели, и разхвърлял чорапи из двореца, и не свалял седалката в тоалетната, и чукал слугини, приятелки и съседки, и пял под душа, и пърдял когато пожелае, и гръмко се уригвал, и си драпал топките.
Край

Вятър духа, куче лае,
Нютон моркови копае.
Но пада ябълка, ръбата
и му се пръсва о главата.
С псувни дървото той събаря.
И всеки ден се туй повтаря...
Тринайста цицина зрее,
докато оня проумее,
че не главата, а Земята
привлича кат магнит теслата...
И после в бинтова одежда
фаталния закон изглежда!