Навсякъде по света хората празнуват идването на пролетта с радост и надежда, но само в България се посреща такъв празник с традиции от старите времена.

Ако на първи март тръгнете да се разхождате по българските улици, ще срещнете много усмихнати лица. Но най-напред привличат погледа мартениците. Всеки се е закичил с тях. Може да ги срещнете даже по котки и кучета. А в малките планински селца хората ги слагат даже и на добитъка: агнета, ярета, жребчета. Къщите също си имат мартеници.

Може би се чудите какво точно представлява въпросната мартеница. Класическата мартеница е направена от усускани заедно бели и червени конци. Понякога накрая ма пискюли от същата прежда. Обикновено пискюлите са укерасени със сини мъниста, пендари или конци с друг цвят.

В старите времена мартеницата е била възприемана като ритуален знак – амулет, предпазващ от злите духове. Днес почти всички подобни „функции” са забравени и обичаят символизира само идването на пролетта. Но дори и сега българите вярват, че ако носят мартениците през март че са здрави цяла година. Има древна поговорка, която гласи „Ако не носиш мартеницата си през Март, Баба Марта ще ти изпрати лоша прокоба.”


Мартеница пращам надалече
нишка от живота във дома,
бяла като вишната на двора
и червена - сила на кръвта!

Любима моя, ще ти вържа мартеничка -
бяла и червена.
Ти ще си бялото момиче,
аз ще съм червеното момче!
За да сме здрави и честити!
А когато видиш щърк, ти я развържи
и на някое плодно дръвче я окачи,
за да е богата годината,
за да са пълни сърцата ни!



Още за Баба Марта [url=http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B1%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0]тука[/url]!