Пеньо Пенев - Пътека(поезия)

Един прекрасен поет, който не съчиняваше стиховете си в луксозни апартаменти. Не изучаваше живота през прозореца. Пеньо Пенев живееше така, както живееше народът. Работеше, както работеше народът, ядеше, каквото ядеше народът, пиеше в кръчмите, в които пиеше народът, вярваше в това, в което вярваше народът, мразеше онова, което мразеше народът, скърбите на народа бяха негова скръб, веселбите на народа бяха негова веселба. Пеньо Пенев никога не е писал стихотворения по поръчка. Преминал през безработицата, нищетата, безпаричието, завистта, доносничеството и непризнанието. Поетът изгубва вяра. Избира да си тръгне подобно на своите кумири Маяковски и Есенин.

Стихотворението е от цикъла „Всеки своя пътека си има“ на Пеньо Пенев- 1957 година. Цикълът започва така:
....Човек се ражда, за да даде другиму любов. Оня, който никому, дори и на куче, не е дал поне капка любов, той напразно е дошъл на този свят. По-добре щеше да бъде, ако майка му вместо него беше родила камък. Такъв човек не познава мъката и щастието, няма да остане в сърцата на хората, те няма да го запомнят с добро. Такъв човек - по дяволите!

Дата на публикация: 25 януари, 2020
Категория: Друго

Показване на още