WEBVTT 00:07.000 --> 00:15.000 МОСФИЛМ 00:18.300 --> 00:20.500 ЛЕВ ТОЛСТОЙ 00:20.700 --> 00:23.100 ВОЙНА И МИР 00:23.200 --> 00:27.800 Втори филм - "НАТАША РОСТОВА" 00:28.300 --> 00:32.100 Режисьор СЕРГЕЙ БОНДАРЧУК 00:32.400 --> 00:36.300 Сценаристи СЕРГЕЙ БОНДАРЧУК, ВАСИЛИЙ СОЛОВЬОВ 00:36.600 --> 00:40.500 Оператор АНАТОЛИЙ ПЕТРИТСКИ 00:40.800 --> 00:44.600 Продуценти МИХАИЛ БОГДАНОВ, ГЕНАДИЙ МЯСНИКОВ 00:45.100 --> 00:48.700 Музика ВЯЧЕСЛАВ ОВЧИННИКОВ 00:49.200 --> 00:53.100 Тонрежисьор ЮРИЙ МИХАЙЛОВ 01:49.800 --> 01:51.800 В ролите: 01:52.300 --> 01:54.300 ЛЮДМИЛА САВЕЛИЕВА - Наташа Ростова 01:54.400 --> 01:57.900 СЕРГЕЙ БОНДАРЧУК - Пиер Безухов ВЯЧЕСЛАВ ТИХОНОВ - Андрей Болконски 01:58.300 --> 02:01.900 В. СТАНИЦИН - Иля Андреевич Ростов К. ГОЛОВКО - Графиня Ростова 02:02.300 --> 02:03.700 ОЛЕГ ТАБАКОВ - Николай Ростов С. ЕРМИЛОВ - Петя Ростов 02:03.900 --> 02:05.400 И. ГУБАНОВА - Соня 02:05.700 --> 02:07.400 А. КТОРОВ - Николай Андреевич Болконски 02:07.600 --> 02:09.800 А. ШУРАНОВА - Княжна Маря I. SKOBTSEVA as Helen 02:10.000 --> 02:12.500 В. ЛАНОВОЙ - Анатол О. ЕФРЕМОВ - Долохов 02:12.800 --> 02:15.400 А. БОРИСОВ - вуйчото НОНА МОРДЮКОВА - Анисия Фьодоровна 02:17.900 --> 02:19.900 Е. МАРТИСЕВИЧ - Друбецкой А. СТЕПАНОВА - Шерер 02:20.300 --> 02:21.800 Г. КРАВЧЕНКО - Карягина 02:22.300 --> 02:26.200 В. МУРГАНОВ - Александър I В. СТРЖЕЛЧИК - Наполеон 02:48.300 --> 02:52.500 В юни месец, 1807 година в Тилзит, 02:52.900 --> 02:56.900 се състояла среща на император Александър с Наполеон. 03:08.000 --> 03:09.700 Животът през това време, 03:10.500 --> 03:12.500 истинският живот на хората 03:12.700 --> 03:16.600 с техните съществени интереси за здравето, за болестите, 03:16.700 --> 03:20.800 за труда и отдиха, с техните интереси 03:20.900 --> 03:23.800 на мисълта, на науката, поезията, музиката, 03:23.900 --> 03:27.600 любовта, приятелството, омразата и страстите 03:28.400 --> 03:33.700 си течеше както винаги, независимо и извън политическата близост 03:33.900 --> 03:36.700 политическата близост или вражда с Наполеон Бонапарте. 03:37.600 --> 03:40.400 Януари, февруари, март, април... 03:41.200 --> 03:44.100 Говорете, мамо, защо мълчите? Говорете. 03:46.600 --> 03:48.600 Така не бива, душичко. 03:49.800 --> 03:52.400 Не всички ще разберат вашите детски отношения, а да виждат, 03:53.000 --> 03:58.000 че той е толкова близък с тебе - може да ти повреди пред другите млади хора, 03:58.600 --> 04:00.700 а най-важното - че това напразно го измъчва. 04:00.900 --> 04:04.700 Той може би си е намерил бъдеща жена, богата, а сега си губи ума. 04:05.200 --> 04:06.600 Губи си ума? 04:07.600 --> 04:11.700 Аз ще ти кажа за себе си. Имах един братовчед... 04:12.900 --> 04:16.900 Знам - Кирила Матвеич, но той е старец! 04:18.800 --> 04:20.700 Не всякога е бил старец. Но виж какво, Наташа, 04:20.800 --> 04:24.100 аз ще поприказвам с Боря. Той не бива да идва толкова често. 04:24.200 --> 04:28.500 - Че защо да не бива, щом му се иска? - Защото знам, че това до нищо няма да доведе. 04:28.700 --> 04:31.500 Не, мамо, недейте му приказва. Какви глупости са това! 04:32.100 --> 04:36.600 Е, няма да се омъжа, но нека идва, щом нему е весело и на мене е весело. 04:37.200 --> 04:39.500 Й. ТЯПКИНА - Ахросимова К. ПОЛОВИКОВА - Друбецкая 04:37.600 --> 04:39.500 Не омъжена, а "така". 04:40.600 --> 04:42.900 - Но как тъй, мила? - Ами "така". 04:44.000 --> 04:48.700 Е, голяма работа, че няма да се омъжа, а... "така". 04:51.600 --> 04:55.000 Стига сте се смели, спрете - друсате целия креват! 04:55.200 --> 04:58.400 Ужасно приличате на мене, толкова лесно се смеете! 05:06.000 --> 05:12.200 Мамо, а той много ли е влюбен? Как ви се струва? 05:13.800 --> 05:15.700 Във вас били ли са тъй влюбени? 05:15.900 --> 05:20.800 И много е мил, много, много е мил! Само че не е съвсем по моя вкус. 05:22.100 --> 05:27.200 Той е един такъв тесен, като часовника в трапезарията... 05:27.700 --> 05:29.600 - Нима не разбирате? - Не. 05:29.800 --> 05:33.800 - Тесен, знаете ли, сив, светъл... - Какво дрънкаш! 05:34.000 --> 05:37.300 Нима не разбирате? Николенка би разбрал... 05:38.600 --> 05:41.400 Безухов е син, 05:42.400 --> 05:46.000 тъмносин с червено, и е четириъгълен. 05:46.200 --> 05:49.000 - Ти и с него кокетничиш! - Не, той е франкмасон, аз научих. 05:49.200 --> 05:53.300 Той е чудесен, тъмносин с червено, как да ви го обясня. 05:54.300 --> 05:57.100 Миличка графиньо! Спиш ли? 06:09.300 --> 06:13.800 Но как никой не може да разбере всичко което имам в мен! 06:14.900 --> 06:18.400 Соня? Не, не може тя! Тя е добродетелна. 06:19.200 --> 06:21.200 Мама, и тя не разбира. 06:22.200 --> 06:25.400 Чудно нещо, колко съм умна аз и колко... 06:25.800 --> 06:28.900 е мила тя. Всичко, всичко има тя! 06:29.100 --> 06:32.300 Извънредно умна, мила, добра, сръчна, 06:32.400 --> 06:34.700 плува, язди отлично, 06:34.900 --> 06:37.700 а пък глас! Може да се каже - чуден глас! 07:09.500 --> 07:11.400 На 31 декември, 07:12.400 --> 07:15.400 срещу новата 1810 година, 07:16.300 --> 07:19.500 имаше бал у един Екатеринин велможа. 07:21.400 --> 07:25.300 На бала щеше да бъде целият дипломатически корпус и царят. 07:26.500 --> 07:29.400 Ростови бяха поканени и Наташа отиваше 07:30.000 --> 07:33.000 на първия в живота си голям бал. 07:33.200 --> 07:37.100 Не така, не така, Соня! Не така панделката, ела тук! 07:37.300 --> 07:40.900 Скоро ли ще свършите? Наближава вече десет. 07:41.100 --> 07:44.600 - Ей сега! А вие, мамо, готова ли сте? - Само да забода шапчицата си. 07:45.300 --> 07:49.000 Чакайте аз да го направя, вие няма да можете! 08:05.000 --> 08:07.100 Мавруша, по-скоро, гълъбче! 08:11.500 --> 08:14.800 - Ще свършите ли най-сетне? - Ей сега, ей сега, не влизай, татко! 13:02.600 --> 13:04.800 Нима ще си остана тъй, без никой да ме покани, 13:05.900 --> 13:07.800 нима няма да ме забележат? 14:50.300 --> 14:52.100 Не, не може да бъде! 14:52.300 --> 14:56.100 Ами че те трябва да знаят колко ми се иска да танцувам, 14:56.300 --> 14:59.200 как отлично танцувам и колко ще им бъде весело да танцуват с мене. 15:29.500 --> 15:33.900 Вие винаги танцувате. Тук имам едно протеже, младата Ростова 15:34.100 --> 15:36.400 - поканете я. - Де? 15:36.800 --> 15:40.000 Извинете, ще довършим тоя разговор другаде, 15:40.200 --> 15:42.200 а на бал трябва да се танцува. 16:05.100 --> 16:07.700 Позволете ми да ви запозная с дъщеря си. 16:08.000 --> 16:11.700 Аз имам удоволствието да се познавам, ако графинята ме помни. 16:11.900 --> 16:13.900 Ще ми позволите ли един тур валс? 19:29.200 --> 19:32.700 Ако отиде първо при братовчетка си, а след това при другата дама, 19:33.400 --> 19:35.500 тя ще стане моя жена! 19:38.800 --> 19:40.600 Колко е весело, нали? 19:42.900 --> 19:45.300 Да, много ми е драго. 20:16.200 --> 20:18.400 А, вие ли сте. А пък аз на, работя. 20:18.500 --> 20:23.000 Душо моя, исках да ти кажа. Нигока не съм изпитвал нещо подобно! 20:25.200 --> 20:26.600 Влюбен съм, приятелю. 20:26.700 --> 20:30.400 Мамо, за бога, сега не ме питайте нищо. То не може да се приказва. 20:30.600 --> 20:33.300 - В Hаташа Ростова, нали? - Да, че в коя друга? 20:33.500 --> 20:37.200 Никога не бих повярвал, но това чувство е по-силно от мене. 20:37.500 --> 20:39.900 Едва сега живeя, но не мога да живея без нея. 20:40.600 --> 20:42.800 Но може ли тя да ме обича?... Аз съм стар за нея... 20:43.000 --> 20:49.000 Но такова нещо никога не е било! Само че мене ме е страх когато съм с него... 20:49.400 --> 20:51.500 Какво значи това? Значи че е истинско, така ли? 20:51.800 --> 20:56.300 - Защо не приказваш? - Аз? Аз? Какво ви казах аз... 20:56.500 --> 20:59.500 - Мамо, спите ли? - Не, душице, и мене ме е страх. Иди си. 20:59.700 --> 21:04.700 И без това няма да спя. Каква глупост е да спиш! Мамо, такова нещо не е бивало никога с мене! 21:05.000 --> 21:10.700 Тая девойка е такова съкровище, такова... Тя е рядка девойка... 21:10.900 --> 21:13.500 Мили приятелю, моля ви, недейте умува, не се съмнявайте, 21:13.700 --> 21:17.800 оженете се... И уверен съм, че няма да има по-щастлив човек от вас. 21:18.000 --> 21:19.600 - Ами тя? - Тя ви обича. 21:19.800 --> 21:21.500 - Не приказвай глупости... - Обича ви, аз зная. 21:21.700 --> 21:26.500 - Необходимо ми е да кажа някому всичко. - Хайде, говорете, мене ми е много драго. 21:26.700 --> 21:30.300 И ето на - тъкмо когато ние сме в Петербург, 21:30.500 --> 21:33.100 трябваше да се срещнем на тоя бал. 21:33.500 --> 21:36.700 Всичко това е съдба. Ясно е, че е съдба. Че всичко водеше към това! 21:36.800 --> 21:41.700 Това не е същото чувство, което имах по-рано. Целият ми свят е разделен на две половини: 21:41.800 --> 21:44.600 едната - тя, и там е цялото щастие, надеждата и светлината; 21:44.800 --> 21:47.300 другата половина - всичко, дето нея я няма, 21:47.500 --> 21:49.700 там всичко е безнадеждност и тъмнота... - Тъмнота и мрак, да, разбирам това. 21:49.900 --> 21:53.100 Аз не мога да не обичам светлината, не съм виновен за това. И съм много щастлив. 21:53.400 --> 21:56.400 - Разбираш ли? Знам, че ти е драго за мене. - Да, да. 21:56.500 --> 21:59.800 Мамо, миличка, колко ви обичам, колко ми е хубаво! 22:13.600 --> 22:15.100 Изминаха три седмици, 22:16.100 --> 22:19.600 а Болконски ни веднъж не се бе явявал у Ростови. 23:04.000 --> 23:05.900 Гълъбче, Наташа... 23:07.600 --> 23:12.200 може би е болен, пък и бил ранен в Аустерлиц... 23:13.200 --> 23:17.000 Стига, мамо, аз не мисля и не искам да мисля! 23:18.100 --> 23:20.000 Ей тъй идва и престана, престана... 23:24.000 --> 23:27.200 Аз съвсем не искам да се омъжвам. И се страхувам от него. 23:27.600 --> 23:31.100 Сега съвсем, съвсем се успокоих... 23:56.000 --> 23:59.600 Защо да мисля много за това, и така е хубаво. 24:12.700 --> 24:18.300 Ето каква съм аз! Е, добре. И никой не ми трябва! 24:20.200 --> 24:22.200 Каква прелест е тая Наташа! 24:22.400 --> 24:25.700 Хубава, глас, млада и никому не пречи, 24:25.800 --> 24:27.800 само я оставете на мира. 24:35.100 --> 24:37.700 Мамо, Болконски пристигна! 24:48.000 --> 24:52.800 Мамо, това е ужасно, това е нетърпимо! Не искам да се мъча! Какво да правя?... 24:53.000 --> 24:57.400 Кой е тук? Кога? Ех, Наташа! 25:31.800 --> 25:33.800 Отдавна не сме имали удоволствието... 25:34.000 --> 25:37.000 Не дохождах у вас през всичкото това време, защото бях при баща си; 25:37.200 --> 25:42.000 трябваше да поговоря с него по една много важна работа. 25:47.600 --> 25:50.100 Трябва да поговоря с вас, графиньо. 25:55.200 --> 25:57.300 Излез, Наташа, аз ще те извикам. 26:38.200 --> 26:41.700 Господи, помилуй нас! 26:51.000 --> 26:52.400 Какво, мамо?... Какво? 26:55.700 --> 26:59.600 Иди, иди при него. Той иска ръката ти. 27:31.300 --> 27:35.000 Нима тоя чужд човек стана сега всичко за мене? 27:36.500 --> 27:40.400 Да, всичко; сега той ми е по-скъп от всичко в света. 27:51.500 --> 27:54.400 Аз ви обикнах от мига, когато ви видях. 27:55.500 --> 27:57.200 Мога ли да се надявам? 27:57.700 --> 27:59.200 Защо трябва да питате? 27:59.800 --> 28:02.400 Защо трябва да се съмнявате в онова, което не може да не знаете? 28:02.900 --> 28:06.100 Защо де се приказва, когато не можеш да изразиш с думи онова, което чувстваш? 28:06.700 --> 28:09.300 - Обичате ли ме? - Да, да! 28:23.200 --> 28:29.200 - За какво? Какво ви е? - Ах, аз съм толкова щастлива! 28:30.900 --> 28:34.300 Княз Андрей не намираше в душата си предишната любов към нея. 28:35.500 --> 28:38.200 В душата му изведнъж нещо се преобърна: 28:38.400 --> 28:41.400 нямаше я предишната поетичност и тайнствена прелест на желанието, 28:41.700 --> 28:44.600 а имаше жалост към нейната женска и детска слабост 28:44.800 --> 28:47.800 имаше страх от нейната преданост и доверчивост. 28:48.000 --> 28:52.300 Сагашното чувство, макар че не беше толкова светло и поетично, 28:52.500 --> 28:55.300 както по-рано, беше сега по-сериозно и по-силно. 28:55.600 --> 28:58.500 Каза ли майка ви, че това не може да стане по-рано от година? 28:59.200 --> 29:00.700 Нима съм аз, 29:02.300 --> 29:06.000 нима сега от тая минута нататък аз съм ж е н а, 29:07.000 --> 29:10.000 равна на тоя чужд, мил, умен човек, 29:10.300 --> 29:12.300 уважаван дори от баща ми? 29:12.500 --> 29:16.400 Нима е истина, че сега вече не бива да се шегувам с живота, 29:17.400 --> 29:23.200 сега вече съм голяма, върху мене лежи отговорността за всяко мое дело и слово? 29:24.800 --> 29:26.600 Да, какво ме питаше той? Не... 29:28.600 --> 29:32.800 Извинете, но вие сте толкова млада, а аз толкова много съм изпитал в живота. 29:33.700 --> 29:36.500 Аз се страхувам за вас. Вие не познавате себе си. 29:38.000 --> 29:41.900 Колкото и тежка да бъде за мене тоя година, която отлага щастието ми, 29:42.600 --> 29:44.600 но в тоя срок вие ще проверите себе си. 29:46.300 --> 29:49.500 Моля ви след една година да ме направите щастлив; 29:49.800 --> 29:52.800 но вие сте свободна: нашият годеж ще остане тайна 29:53.300 --> 29:55.700 и ако вие се убедите, че не ме обичате или бихте обикнали... 29:55.800 --> 29:57.600 Защо говорите тъй? 29:57.800 --> 30:02.300 Вие знаете, че от деня, когато за първи път пристигнахте в Отрадное аз ви обикнах. 30:07.600 --> 30:09.600 За една година вие ще опознаете себе си. 30:15.100 --> 30:17.100 Цяла година! 30:19.600 --> 30:23.500 Но защо година? Защо година? А иначе не може ли? 30:27.900 --> 30:30.700 Това е ужасно! Не, това е ужасно, ужасно! 30:30.900 --> 30:37.700 Аз ще умра докато изчакам една година: това не може, то е ужасно! 30:41.600 --> 30:47.900 Не, не, аз ще направя всичко, толкова съм щастлива! 30:52.700 --> 30:54.600 Нямаше църковен годеж 30:55.500 --> 31:00.200 е никому не бе съобщено за годежа. 31:11.900 --> 31:13.500 Не заминавайте! 31:14.500 --> 31:19.400 Моля ви, Натали - аз ще замина. Бог знае какво може да се случи. 31:19.600 --> 31:23.600 Вие може да разлю... Добре, знам, че не трябва да говоря за това. 31:24.000 --> 31:26.900 Но едно нещо - каквото и да се случи с вас, когато мене няма да ме има... 31:27.100 --> 31:28.400 Не заминавайте. 31:28.600 --> 31:34.500 Каквото и да се случи, обърнете се към Пиер за съвет и помощ. 31:35.100 --> 31:39.500 Той е най-разсеяният и смешен човек, но има най-златното сърце. 31:40.800 --> 31:42.500 Не заминавайте. 31:59.900 --> 32:01.900 Как би се ужасил Пиер, 32:02.700 --> 32:06.600 ако преди седем години, когато току-що бе пристигнал от чужбина, 32:07.500 --> 32:09.500 някой би му казал, че няма нужда 32:10.000 --> 32:13.600 да търси и да измисля нищо, 32:14.500 --> 32:19.000 че неговата пътечка е отдавна утъпкана, определена от край време. 32:21.100 --> 32:25.000 Понякога се утешаваше с мисълта, че само така, временно, води тоя живот; 32:26.200 --> 32:28.700 но сетне го ужасяваше друга мисъл, 32:28.900 --> 32:34.100 че тъй, временно, колко души вече бяха навлезли, както и той, 32:34.400 --> 32:37.800 с всички зъби и коси в тоя живот, 32:38.300 --> 32:42.100 а излизаха оттам без ни един зъб и косъм! 32:43.800 --> 32:49.700 За какво? Защо? Какво става в света? 32:50.900 --> 32:53.700 Понякога Пиер си спомняше онова, което е слушал да разказват, 32:53.800 --> 32:57.800 как войниците, които се намират в прикритие, когато нямат какво да правят, 32:58.100 --> 33:01.400 старателно си търсят някакво занятие, 33:01.800 --> 33:04.300 за да могат по-леко да понасят опасността. 33:04.900 --> 33:09.000 И на Пиер му се струваше, че всички хора са такива войници, 33:09.800 --> 33:16.000 които се спасяват от живота - кой с честолюбие, кой - с карти, 33:16.200 --> 33:20.000 кой - с писане на закони, кой - с жени, кой - с играчки, 33:20.200 --> 33:24.000 кой - с коне, кой - с политика, кой - с лов, кой - с вино, 33:24.800 --> 33:27.200 кой - с държавни работи. 33:28.500 --> 33:31.500 Няма нито нищожно, нито важно, всичко е еднакво; 33:32.000 --> 33:34.500 само да се спася от него както мога! 33:34.900 --> 33:40.200 Само да не г о виждаш, да не виждаш страшния н е г о. 33:40.900 --> 33:42.900 Под влияние на виното си казваше: "Това е нищо. 33:43.000 --> 33:45.400 Аз ще го разплета - ето обяснението ми е вече готово. 33:45.800 --> 33:48.100 Но сега нямам време, ще обмисля всичко това после!: 33:49.100 --> 33:52.700 Но това п о с л е не дохождаше никога. 35:09.100 --> 35:10.500 Здравейте, вуйчо! 35:10.700 --> 35:15.400 Чиста работа марш! Тъй си и знаех, че няма да се стърпиш, и добре е, че си тръгнал. 35:16.300 --> 35:19.400 Веднага заеми гората, защото моят Гиричик ми съобщи, 35:19.500 --> 35:22.000 че Илагиновите хора са в Корники; та - чиста работа марш! - 35:22.300 --> 35:24.900 ще ти вземат под носа дивеча. 35:25.000 --> 35:27.300 Там отивам. Какво, да се съберат ли кучетата? 35:31.700 --> 35:34.200 Здравейте, вуйчо, и ние сме тръгнали! 35:34.400 --> 35:37.900 Здравейте, здравейте, ама да не изпотъпчете кучетата. 35:38.000 --> 35:41.400 Вуйчо, недейте мисли, че ще пречим на някого. Ние ще застанем на мястото си. 35:42.200 --> 35:45.100 И добре ще направите, мила графинке! Само да не паднете от коня, че инак 35:45.300 --> 35:48.400 - чиста работа марш!- няма на какво да седите. 35:51.600 --> 35:54.300 Видя ли Наталя Илинишна? 35:54.500 --> 35:57.700 Те с Пьотр Илич са застанали до Жаровите гъсталаци. 35:58.000 --> 36:01.000 Дама е, а пък има голямо желание. 36:02.100 --> 36:05.000 Ти чудиш ли се, Семьон, как язди тя... а? 36:05.400 --> 36:10.200 - Не пада по-долу от мъж! - Как да не се чудя? Смело, майстрски! 36:27.800 --> 36:32.300 Е, Настася, само да прогониш звяра, и ще видиш какво ще те направи Данило. 36:32.400 --> 36:34.000 Че как... да не съм вчерашен! 37:14.300 --> 37:15.800 Тичат по дирите на вълчата челяд... 37:25.700 --> 37:27.700 Право към Лядовската я подкараха. 37:30.300 --> 37:31.400 Назад! 37:38.200 --> 37:39.600 Внимавай! 38:04.800 --> 38:07.800 Про... ха вълка!... Ловци! 38:19.300 --> 38:23.500 Господи, какво ти струва да сториш това за мене! 38:24.000 --> 38:26.700 Знам, че си велик и че е грешно да те моля за това; 38:26.800 --> 38:29.900 но, стори тъй, че старият вълк да излезе срещу мене! 38:30.100 --> 38:33.900 Само веднъж в живота си да хвана стар вълк - повече не искам! 38:41.400 --> 38:42.800 Назад или напред? 38:44.100 --> 38:46.300 Е, все едно, напред! 40:39.600 --> 40:43.000 О, какъв стар вълк! 41:08.000 --> 41:11.800 - Стар, а? - Стар, ваше сиятелство. 41:12.800 --> 41:15.500 Ама ти си сърдит, драги? 41:55.600 --> 41:58.700 Виж каква била младата графиня - чиста работа марш! - 41:59.900 --> 42:01.700 друга такава не съм виждал! 42:02.200 --> 42:06.300 Цял ден язди, също като мъж, а сякаш нищо не е било! 42:33.200 --> 42:35.300 Хапнете си, госпожичке-графинке. 42:44.000 --> 42:48.000 Петя, събуди се! Събуди се! 42:50.300 --> 42:53.800 Петя, опитай това... 43:14.500 --> 43:16.500 Та ето на, моят живот свършва... 43:17.800 --> 43:21.500 Умреш ли - чиста работа марш! - нищо няма да остане. 43:24.200 --> 43:26.000 Защо тогава да грешиш? 43:48.200 --> 43:50.300 Я отворете вратата! Защо я затворихте! 44:02.100 --> 44:03.900 Това е моят Митка, кочияшът... 44:04.300 --> 44:07.000 Купих му хубава балалайка, обичам да слушам. 44:17.000 --> 44:19.600 Колко е хубаво! Наистина отлично! 44:20.400 --> 44:25.000 Как отлично? Не отлично, а е истинска прелест! 44:33.300 --> 44:35.200 Още, моля, още! 44:55.800 --> 44:58.100 Благоволявате да слушате, графинке? 45:02.000 --> 45:07.000 Той ни свири чудесно. 45:18.200 --> 45:20.500 Ей в това място не свири добре. 45:21.300 --> 45:25.000 Той трябва да удари нашироко - чиста работа марш! 45:26.100 --> 45:27.600 А вие нима можете? 45:28.700 --> 45:32.100 Я, Анисюшка, виж дали струните на китарата са здрави? 45:41.500 --> 45:45.700 Отдавна не съм я пипвал - чиста работа марш! - зарязах я. 47:07.600 --> 47:12.300 Прелест, прелест, вуйчо! 47:14.400 --> 47:16.400 Хайде, хайде, миличък вуйчо! 47:20.500 --> 47:22.200 Хайде, племеннице! 48:44.000 --> 48:51.900 Де, как, кога бе всмукала в себе си, оня руски въздух, който тя дишаше, 48:52.100 --> 48:54.200 възпитана от емигрантка-французойка - 48:54.500 --> 48:58.200 малка графиня... Тоя дух... 48:58.900 --> 49:01.400 отде бе взела тя това държане? 49:01.900 --> 49:04.000 Но духът и държането й бяха същите, 49:04.600 --> 49:10.200 неподръжаеми, неизучаеми, руски, които очакваше от нея вуйчото. 49:11.100 --> 49:13.900 Как можеше да проумее всичко, което имаше в Анися, 49:14.100 --> 49:19.500 и в бащата на Анися, и в леля й, и в майка й, и във всеки русин? 49:34.500 --> 49:39.500 Е, малка графиньо, чиста работа марш! Ах ти, племеннице! 49:41.000 --> 49:45.900 Само трябва да ти изберем за съпуг някой юначага, чиста работа марш! 49:46.100 --> 49:47.700 Избран е вече. 49:52.300 --> 49:54.000 И още какъв! 49:56.300 --> 50:00.700 Какво значеше усмивката на Николай, когато каза: Избран е вече? 50:01.700 --> 50:06.000 Той сякаш смята, че моят Болконски не би одобрил, 50:06.700 --> 50:08.900 не би разбрал тая наша радост. 50:10.200 --> 50:12.700 Не, той би разбрал всичко. 50:13.300 --> 50:17.800 Де е сега той? Да не смея да мисля за това! 51:17.000 --> 51:20.200 - Какво мислеше? - Аз ли? Чакай, чакай. 51:21.200 --> 51:25.700 Да, отначало мислех, че пътуваме и мислим, че пътуваме за вкъщи, 51:26.200 --> 51:28.700 в тая тъмнина бог знае за къде 51:29.100 --> 51:32.100 и изведнъж ще пристигнем и ще видим, че не сме в Отрадное, 51:32.400 --> 51:34.400 а във вълшебно царство! 51:38.000 --> 51:40.000 А освен това мислех още за... 51:45.500 --> 51:47.500 Не, нищо повече. 51:49.200 --> 51:52.400 - Знам, сигурно си мислела за него. - Не. 51:56.400 --> 52:02.400 Повтарям си, по целия път си повтарям: как хубаво пристъпваше Анисюшка. 52:06.600 --> 52:12.900 Знаеш ли, знам, че никога вече няма да бъда тъй щастлива и спокойна както сега. 52:13.100 --> 52:15.100 Празна работа, глупости, приказки! 52:18.800 --> 52:21.100 Каква прелест е тази моя Наташа! 52:22.200 --> 52:25.000 Нямам и няма да имам друг такъв приятел. 52:26.900 --> 52:31.500 Защо й трябва да се омъжва? Все двамата бихме пътували! 52:35.000 --> 52:37.200 Каква прелест е тоя Николай! 53:00.200 --> 53:04.100 Ах, да дойдеше по-скоро той. Толкова се страхувам, че това няма да стане! 53:05.200 --> 53:07.900 А най-важното е - че остарявам, да! 53:08.500 --> 53:10.900 Няма да имам вече онова, което сега е в мене. 53:12.300 --> 53:14.900 А може би той днес ще пристигне, ей сега ще пристигне. 53:15.100 --> 53:17.500 Може би още вчера е пристигнал и аз съм забравила. 53:37.100 --> 53:39.100 Какво да правя с тях? 53:40.100 --> 53:42.200 Да, Никита, иди, моля ти се... 53:45.200 --> 53:47.000 Де ли да го пратя? 53:53.600 --> 53:58.200 Да, иди в двора и донеси, моля ти се, един петел. 54:45.500 --> 54:48.600 Настася Ивановна, какво ще се роди от мене? 54:48.900 --> 54:51.600 От тебе бълхи, 54:54.300 --> 54:56.400 скакалци и щурци! 55:00.900 --> 55:03.400 Боже мой, боже мой, все едно и също! 55:04.200 --> 55:08.100 Ах, де да се дяна? Какво да сторя със себе си? 55:14.800 --> 55:18.500 Остров Мадагаскар... 55:21.300 --> 55:26.800 Ма-да-гас-кар, Магадаскар... 55:45.000 --> 55:50.400 Случва ли ти се да ти се струва, че нищо няма да има - нищо; 55:52.000 --> 55:54.300 че всичко, което е хубаво, е минало? 55:54.900 --> 55:57.500 И ти става не отегчително, а тъжно? 55:58.800 --> 56:00.300 И още как? Случвало ми се е, 56:03.600 --> 56:06.200 че всичко е хубаво, всички са весели, а на мене ми минава през ума, 56:06.400 --> 56:11.000 че всичко това вече е омръзнало, и че всички трябва да умрат. 56:14.900 --> 56:18.900 Един ден в полка не отидох на увеселение, а там свиреше музика... 56:20.800 --> 56:23.800 и изведнъж тъй ми стана мъчно... 56:24.500 --> 56:27.400 Ах, аз знам това, Знам, знам. 56:28.500 --> 56:31.300 Бях още мъничка, когато и с мене стана така. 56:31.900 --> 56:34.700 Помниш ли, веднъж ме наказаха за сливи 56:34.900 --> 56:39.400 и всички вие танцувахте, а аз седях в класната и ридаех. 56:39.800 --> 56:41.500 Никога няма да го забравя. 56:43.300 --> 56:47.900 Беше ми и тъжно, и жално за всички, и за мене, и за всички жално! 56:48.300 --> 56:50.800 И най-важното, че не бях виновна - помниш ли? 56:51.000 --> 56:56.800 Помня, че сетне дойдох при тебе и ми се искаше да те утеша и, срамно ми беше. 56:58.500 --> 57:00.500 Ужасно смешни бяхме ние! 57:04.000 --> 57:06.400 Имах тагава една играчка - дървено чуканче, 57:07.300 --> 57:09.100 и исках да ти го дам. 57:09.800 --> 57:14.600 - Помните ли, Соня? - Да, да. И аз помня нещо. 57:17.000 --> 57:22.000 Колко странно, сякаш е било насън. Аз обичам така. 57:24.600 --> 57:27.900 А помниш ли как татко, в синя шуба, 57:28.100 --> 57:30.600 на входната площадка стреля с пушка? 57:31.400 --> 57:35.100 Беше ли това, или не? 57:36.000 --> 57:41.700 - Госпожице, донесоха петела. - Не ми трябва, Поля, кажи да го върнат. 57:45.000 --> 57:49.500 Знаеш ли, мисля, че когато така си спомняш, спомняш, и непрестанно всичко си спомняш, 57:49.600 --> 57:55.400 стигаш дотам в припомнянето си, че помниш онова, 57:55.600 --> 57:58.600 което е било още преди да си се родил... 57:59.600 --> 58:01.500 Това е метампсихоза. 58:02.700 --> 58:06.100 Египтяните са вярвали, ча нашите души са били в животни 58:06.500 --> 58:08.500 и пак ще се върнат в животни. 58:10.000 --> 58:13.100 Не, знаеш ли, аз не вярвам, че сме били в животни. 58:13.900 --> 58:19.900 Но знам сигунро, че ние сме били ангели там някъде 58:20.100 --> 58:22.700 и че сме били и тук, и затуй помним всичко... 58:22.800 --> 58:27.700 Ако сме били ангели, тогава за какво сме паднали по-долу? 58:27.800 --> 58:30.800 Не по-долу, кой ти каза, че по-долу?... 58:37.800 --> 58:40.900 Защо аз знам какво съм била по-рано? 58:42.500 --> 58:44.500 Та нали душата е безсмъртна... Значи щом ще живея винаги, 58:46.000 --> 58:52.500 тогава и по-рано съм живяла, цалата вечност съм живяла. 58:53.800 --> 58:57.700 Да, но ние мъчно можем да си представим вечността. 58:58.200 --> 59:00.500 А защо е мъчно да си представим вечността? 59:00.800 --> 59:03.900 Днес - ще бъде, утре - ще бъде, винаги ще бъде, 59:04.500 --> 59:07.100 и вчера беше, и завчера беше... 59:09.100 --> 59:10.300 Маскираните дойдоха! 01:01:40.600 --> 01:01:43.400 - Ах, Наташа! - Видя ли? Какво видя? Него ли видя? 01:01:45.300 --> 01:01:46.400 Да. 01:01:47.200 --> 01:01:51.200 - Чакай... аз... видях него... - Но как? Прав или лежеше? 01:01:51.400 --> 01:01:54.900 Не, видях... Уж - нищо нямаше, а изведнъж виждам, че той лежи. 01:01:55.100 --> 01:02:00.000 - Андрей ли лежи? Болен ли е? - Не - с весело лице и се обърна към мене. 01:02:00.100 --> 01:02:01.500 Е, а сетне, Соня? 01:02:02.100 --> 01:02:06.000 Сетне не можах да видя, нещо синьо и червено... 01:02:10.300 --> 01:02:14.200 Кога ще се върне той? Кога ще го видя? 01:02:15.400 --> 01:02:20.700 Как се страхувам за него и за себе си, и за всичко ме е страх... 01:02:26.200 --> 01:02:29.900 Княз Андрей моли за съкращение на срока с три месеца. 01:02:31.600 --> 01:02:36.500 Пиши му да почака, докато умра... Няма да бъде дълго - скоро ще ви отърва. 01:02:37.400 --> 01:02:41.400 Жени се, жени се миличък... Хубаво родство!... 01:02:43.300 --> 01:02:46.400 Умни хора, а? Богати, а? 01:02:47.700 --> 01:02:51.400 Да. Николушка ще има добра мащеха. 01:02:52.600 --> 01:02:57.200 Пиши му да се жени, ако ще, и утре, а аз ще се оженя за Буриенката!... 01:02:58.400 --> 01:03:01.000 Да не бъде и той без мащеха! 01:03:01.400 --> 01:03:05.300 Едно само, в моята къща повече женоря не ми трябват! 01:03:06.500 --> 01:03:11.900 Може би и ти ще се преместиш при него? Добър път, по ранина... по ранина! 01:03:13.100 --> 01:03:16.700 На графа ли са? Там ги носи! Госпожици, тук в ляво. 01:03:18.000 --> 01:03:21.600 Напълняла си, разхубавила си се. У-у, че е студена! 01:03:21.700 --> 01:03:26.000 Маря Димитриевна, моята графиня се разболя. Нашият дом пък не се топли. 01:03:26.300 --> 01:03:28.500 Възползваме се от вашата покана - че е топло! 01:03:28.700 --> 01:03:31.500 Отдавна трябваше... Радвам се, че дойдохте. 01:03:31.700 --> 01:03:34.800 Старецът Болконски е тук и всеки ден очакват сина. 01:03:35.200 --> 01:03:37.300 Трябва, трябва да се запознаеш с него. 01:03:45.500 --> 01:03:48.300 Негово сиятелство, князът, не може да ви приеме, 01:03:48.800 --> 01:03:50.800 княжната ви моли да отидете при нея. 01:04:00.700 --> 01:04:04.500 Ето, мила княжна, доведох ви моята песнопойка. 01:04:05.700 --> 01:04:08.100 Колко ми е драго, че ще се запознаете... 01:04:08.700 --> 01:04:12.200 Отдавна исках това, графе. Много съм щастлива. 01:04:15.800 --> 01:04:19.400 Съжелявам, че князът все не е добре. 01:04:21.600 --> 01:04:24.100 Ако позволите, княжна, 01:04:24.400 --> 01:04:27.300 да оставя за четвърт час моята Наташа при вас, 01:04:27.500 --> 01:04:31.300 аз бих се отбил на две крачки оттук, на Собачая Площадка, у Ана Семьоновна, 01:04:31.800 --> 01:04:34.200 и ще се върна да я взема. 01:04:35.100 --> 01:04:39.300 Моля ви, графе, само, останете повече у Ана Семьоновна. 01:04:55.000 --> 01:04:58.200 Мила Натали, искам да знаете, 01:04:59.000 --> 01:05:01.700 аз се радвам, че брат ми намери щастието си... 01:05:06.200 --> 01:05:09.700 Мисля, княжна, че сега е неудобно да говорим за това. 01:05:22.800 --> 01:05:25.600 Ах, госпожице, госпожице, 01:05:27.100 --> 01:05:30.600 графиня... графиня Ростова, ако не се лъжа... 01:05:30.900 --> 01:05:34.500 моля ви да ме извините, да ме извините. 01:05:36.800 --> 01:05:42.500 Бог ми е свидетел, не знаех, че вие сте ни удостоили с посещение, 01:05:43.400 --> 01:05:46.300 аз наминах при дъщеря си в това облекло! 01:05:46.700 --> 01:05:49.300 Моля да ме извините... Бог ми е свидетел, не знаех! 01:05:50.800 --> 01:05:54.800 Моля да ме извините... моля да ме извините! 01:06:31.400 --> 01:06:34.000 И какво ме интересуват баща му и сестра му: 01:06:34.200 --> 01:06:36.900 аз обичам само него, него! 01:06:38.200 --> 01:06:42.000 Не, по-добре да не мисля за него, съвсем да го забравя през това време! 01:06:45.700 --> 01:06:48.900 Гледайте, Ана Михайловна с каква шапчица е! 01:06:49.400 --> 01:06:55.000 Карагини, Жюли - и Борис е с тях. Веднага личи - годеник и годеница. 01:06:55.400 --> 01:06:58.500 Друбецкой направил предложение! Днес го научих. 01:07:17.600 --> 01:07:19.200 Отдавна ли пристигнахте, графиньо? 01:07:20.000 --> 01:07:24.500 А пък аз пристигнах по работа и доведох със себе си мойте момичета. 01:07:25.100 --> 01:07:27.000 Казват, че Семьонова играе несравнимо. 01:08:39.700 --> 01:08:42.700 Ето го, Курагин! 01:14:51.700 --> 01:14:55.600 Аз не мога да идвам у вас, но нима никога няма да ви видя? 01:14:58.600 --> 01:15:00.600 Аз ви обичам безумно! 01:15:01.600 --> 01:15:03.700 Нима никога? 01:15:08.700 --> 01:15:09.800 Натали?! 01:15:36.800 --> 01:15:42.100 Една дума, само една, за бога! 01:15:43.600 --> 01:15:47.900 Натали, една дума, само една! 01:16:00.800 --> 01:16:06.100 Госпожице, един човек ми заповяда да ви предам това. 01:16:10.200 --> 01:16:13.100 От снощи участта ми е решена: 01:16:13.600 --> 01:16:17.500 да бъда любим от вас или да умра! Друг изход нямам. 01:16:44.800 --> 01:16:49.700 Знаеш ли какво - зарежи всичко това: има още време! 01:16:50.800 --> 01:16:52.600 Глупак! Стига си приказвал глупости! 01:16:53.300 --> 01:16:56.900 Да знаеш ти... Това дявол знае какво е! 01:16:57.200 --> 01:17:01.600 Наистина, зарежи. Говоря ти сериозно. Та шега ли е това, което си намислил? 01:17:03.200 --> 01:17:05.700 Хайде пак, пак ли ще ме дразниш? Върви по дяволите! 01:17:05.900 --> 01:17:09.100 Аз ти помагах, но все пак трябва да ти кажа истината. 01:17:10.000 --> 01:17:14.300 Работата е опасна и ако човек я разгледа по-подробно, глупава. 01:17:15.000 --> 01:17:18.200 Е, ще я отвлечеш, добре. Нима те така ще оставят това? 01:17:18.700 --> 01:17:22.800 Ще се узнае, че си женен. И ще те подведат под углавна отговорност... 01:17:24.100 --> 01:17:27.600 Ах! Глупости, глупости! Че нали ти обясних. А? 01:17:28.200 --> 01:17:32.800 Нали ти обясних, аз реших: ако тоя брак бъде недействителен значи, не съм отговорен. 01:17:33.000 --> 01:17:37.000 А ако е действителен, все едно - в чужбина никой няма да знае това. 01:17:37.300 --> 01:17:39.200 Не е ли тъй? И не ми говори, не ми говори, не ми говори! 01:17:39.400 --> 01:17:42.300 - Зарежи го! Ти само ще се обвържеш... - Върви по дяволите! 01:17:43.000 --> 01:17:47.400 Това дявол знае какво е? А? Виж как тупа! 01:17:48.800 --> 01:17:53.800 Ах, какво краче, драги, какъв поглед! Богиня! 01:17:53.900 --> 01:17:57.800 - Ами като се свършат парите, тогава какво? - Тогава какво? А? Тогава какво? 01:17:59.100 --> 01:18:03.100 Там не зная какво... Но защо ще приказваме глупости! 01:18:06.000 --> 01:18:09.000 Не, Соня, не мога повече! Не мога повече да крия от тебе! 01:18:09.900 --> 01:18:16.400 Знаеш ли, ние се обичаме! Соня, миличка, той пише... Соня... 01:18:18.100 --> 01:18:19.700 А Болконски? 01:18:19.800 --> 01:18:23.900 Ах, Соня, да знаеш колко съм щастлива! 01:18:24.200 --> 01:18:29.100 Но, Наташа нима "онова" съвсем свърши? Но какво, отказваш ли на княз Андрей? 01:18:29.800 --> 01:18:32.900 Ах, ти нищо не разбираш, не говори глупости, а слушай! 01:18:33.300 --> 01:18:35.800 Тогава аз няма да позволя да стигне дотам, всичко ще разправя! 01:18:36.000 --> 01:18:40.000 Какво приказваш, за бога!... Ако разправиш, ти си мой враг! 01:18:40.200 --> 01:18:44.400 За бога, Соня, не казвай никому, не ме мъчи! Помни, не бива да се бъркаш в такива работи! 01:18:44.800 --> 01:18:48.400 Но защо са тия тайни? Защо той не идва тук? Защо не поиска направо ръката ти? 01:18:48.700 --> 01:18:50.700 Та щом е тъй, нали княз Андрей ти даде пълна свобода! 01:18:50.900 --> 01:18:53.100 Соня, не бива да се съмняваш в него, не бива, не бива, разбираш ли? 01:18:53.200 --> 01:18:55.900 - Но ако той е неблагороден човек? - Той! Та аз не мога да живея без него! 01:18:56.100 --> 01:19:02.000 Наташа, не те разбирам! И какво приказваш! Помисли за баща си, за Николас. 01:19:02.100 --> 01:19:07.200 Как смееш да казваш, че е неблагороден? Нима не знаеш, че го обичам? 01:19:07.300 --> 01:19:12.200 Соня, илез, не искам да се скарвам с теб, излез, за бога, излез: виждаш колко се измъчвам! 01:19:16.300 --> 01:19:19.600 Хайде, другари, приятели на моята младост, поживяхме, погуляхме. А? 01:19:19.900 --> 01:19:24.600 Сега кога пак ще се видим? Отивам в чужбина. Поживяхме, сбогом, момчета. За ваше здраве! Ура! 01:19:31.600 --> 01:19:35.500 - Да гръгваме, да тръгваме! - А де е шубата? 01:19:36.100 --> 01:19:40.500 Хей, Игнатка! Върви при Матрьона Матеевна и поискай шубата, самурената! 01:19:41.300 --> 01:19:45.100 Ами че тя ще изскочи ни жива, ни умряла, както си е седяла в къщи; 01:19:45.300 --> 01:19:50.900 позабавиш ли се почват и сълзи, и татко, и мамичка, и веднага е измръзнала, и - назад, 01:19:51.100 --> 01:19:55.600 а ти я вземи отведнъж в шубата и я носи в шейната! 01:19:56.500 --> 01:20:01.500 Глупак, казах ти самурената! Матрьошка самурената! 01:20:04.600 --> 01:20:07.800 Та на мене не ми е мъчно, вземи я. 01:20:12.900 --> 01:20:17.500 Ей тъй. А сетне ей тъй, виждаш ли? 01:21:11.800 --> 01:21:13.500 Ей сега ще излезе. 01:21:16.600 --> 01:21:19.600 - Заповядайте при госпожата. - При коя госпожа? Ама ти кой си? 01:21:19.800 --> 01:21:21.600 Моля, заповядано ми е да ви заведа. 01:21:22.300 --> 01:21:24.000 Курагин! Назад! Предателсво! Назад! 01:21:52.300 --> 01:21:55.300 Мария Димитриевна, пуснете ме при нея, за бога! 01:21:56.300 --> 01:21:59.200 Мръсница, безсрамница! 01:21:59.700 --> 01:22:05.100 Бива те, много те бива! Да уреждаш в къщата ми срещи с любовниците си! 01:22:05.300 --> 01:22:08.700 Няма защо да се преструваш. Слушай, когато ти приказвам! 01:22:08.800 --> 01:22:12.200 Ти се опозори като най-последно момиче! 01:22:12.500 --> 01:22:17.300 Аз бих те наредила добре, но ми е жал за баща ти. Ще скрия всичко. 01:22:17.700 --> 01:22:21.300 Тий има късмет, че избяга от мене; но аз ще го намеря! 01:22:22.500 --> 01:22:26.200 Чуваш ли какво ти казвам? 01:22:26.800 --> 01:22:31.500 Оставе... те... какво ми е... аз... ще умра... 01:22:33.300 --> 01:22:34.400 Наталя! 01:22:38.500 --> 01:22:45.400 Аз ти желая доброто. Ти си лежи тъй, аз няма да те пипна, и слушай... 01:22:46.200 --> 01:22:50.400 Но баща ти утре ще си дойде, какво ще му кажа? А? 01:22:50.700 --> 01:22:55.700 - Ами като научи той, брат ти, годеникът! - Намам годеник, аз му отказах! 01:22:55.900 --> 01:23:00.300 Все едно! Е, като научат, как мислиш, тъй ли ще оставят? 01:23:00.500 --> 01:23:06.400 Ами ако баща ти, аз го познавам, му обяви дуел, добре ли ще бъде? А? 01:23:07.700 --> 01:23:11.900 Ах, оставете ме, защо попречихте на всичко? 01:23:12.400 --> 01:23:13.700 Защо? Кой ви е молил? 01:23:13.900 --> 01:23:18.700 Но какво искаше ти? Добре, ако беше те отвлякъл - как мислиш не биха ли го намерили? 01:23:18.800 --> 01:23:23.800 Но той е мръсник, негодник, това е той! 01:23:24.000 --> 01:23:27.600 Той е по-добър от всички ви! Ако не бяхте попречили... 01:23:29.600 --> 01:23:34.800 Ах, боже мой, какво е това, какво е това! Соня за какво? 01:23:40.500 --> 01:23:45.400 Махайте се!... Махайте се, вие всички ме мразите и презирате! 01:23:52.100 --> 01:23:55.100 Вие сте негодник и мерзавец и не знам 01:23:55.400 --> 01:23:59.900 какво ме задържа от удоволствието да ви смажа главата с ей това нещо 01:24:04.700 --> 01:24:07.600 - Обещахте ли й да се ожените? - Аз, аз, аз не мислех... 01:24:07.700 --> 01:24:10.400 Всъщност никога не съм обещавал, защото имам жена, ти знаеш. 01:24:10.600 --> 01:24:13.400 Имате ли писма от нея? Имате ли писма? 01:24:19.800 --> 01:24:21.700 Няма да ви направя нищо, не се страхувайте. 01:24:26.500 --> 01:24:33.100 Писмата - първо. Второ... утре трябва да напуснете Москва. 01:24:33.900 --> 01:24:40.700 Трето, не трябва да споменете и дума за онова, което е било между вас и графинята. 01:24:43.400 --> 01:24:46.400 Знам, че това не мога да ви забраня, 01:24:48.200 --> 01:24:52.000 но ако у вас има капчица съвест... 01:24:57.200 --> 01:25:00.700 Забавлявайте се с жени като моята съпруга, 01:25:01.600 --> 01:25:05.500 те знаят какво искате от тях. 01:25:05.900 --> 01:25:09.700 Те са въоражени срещу вас със същия опит на разврата; 01:25:10.800 --> 01:25:13.800 но да обещаете на една девойка да се ожените за нея... 01:25:15.200 --> 01:25:18.800 да я измамите, да я отвлечете... 01:25:19.700 --> 01:25:22.700 Как не разбирате, че това е толкова подло, 01:25:23.200 --> 01:25:25.600 колкото и да пребиете старец или дете... 01:25:26.900 --> 01:25:31.800 Аз не знам това. А? Аз не знам това и не ща да го знам, 01:25:34.100 --> 01:25:38.500 но вие ми казахте такива думи: подло и там подобни, които, като 01:25:38.600 --> 01:25:41.700 човек с чест, никому няма да позволя. 01:25:42.500 --> 01:25:45.700 Макар че беше насаме, аз не мога... 01:25:47.700 --> 01:25:50.200 Какво, искате удовлетворение ли? 01:25:50.900 --> 01:25:54.000 Поне можете да си вземете думите назад. А? 01:25:54.500 --> 01:25:57.500 Ако искате да изпълня вашите желание. А? 01:25:57.700 --> 01:26:01.900 Вземам ги, вземам ги назад и ви моля да ме извините. 01:26:02.800 --> 01:26:05.200 И пари, ако ви прябват за пътя. 01:26:12.200 --> 01:26:17.000 О, подла, безсърдечна пасмина! 01:26:23.300 --> 01:26:27.600 Ето нейните писма и портрет. Дай това на графинята, ако я видиш. 01:26:28.300 --> 01:26:30.700 Тя е много болна. 01:26:30.900 --> 01:26:33.100 Значи, тя е още тук? А княз Курагин? 01:26:33.300 --> 01:26:38.100 Той отдавна замина. Тя беше на умиране... 01:26:39.100 --> 01:26:41.100 Много съжелявам за болестта й. 01:26:41.300 --> 01:26:45.100 Но господин Курагин, значи, не е удостойл с ръката си графиня Ростова? 01:26:45.800 --> 01:26:49.400 Той не можеше да се ожени, защото е женен. 01:26:52.100 --> 01:26:55.100 А мога ли да знам де се намира сега вашият шурей? 01:26:55.700 --> 01:26:58.200 Заминал е за Петер... но връщност не знам. 01:26:58.300 --> 01:27:03.800 Е, дсе едно. Предай на графиня Ростова, че е била и е съвсем свободна 01:27:04.700 --> 01:27:06.700 и че и желая всичко най-хубаво. 01:27:08.800 --> 01:27:12.800 Слушайте, помните ли нашия спор в Петербург, помните ли за... 01:27:13.300 --> 01:27:16.400 Помня, аз казвах, че на паднала жена трябва да се прости, 01:27:16.700 --> 01:27:20.000 но не казах, че аз мога да простя. А аз не мога. 01:27:20.100 --> 01:27:22.100 Нима могат да се сравняват? 01:27:22.300 --> 01:27:25.900 Да, пак да моля за ръката и, да бъда великодушен и други такива?... 01:27:26.000 --> 01:27:30.100 Да, това е много благородно, но аз не съм способен да вървя по следите на тоя господин. 01:27:31.300 --> 01:27:34.700 Ако искаш да ми бъдеш приятел, не ми споманавай никога за тая... 01:27:38.500 --> 01:27:40.100 за всичко това. 01:27:40.500 --> 01:27:42.200 Хайде, сбогом. Та ще ги предадеш ли? 01:28:11.900 --> 01:28:18.200 Пьотр Кирилич, княз Болконски ви беше приятел, той ви е приятел. 01:28:18.300 --> 01:28:21.300 Той ми казваше тогава да се отнеса до вас... 01:28:22.300 --> 01:28:24.000 Той сега е тук, 01:28:26.800 --> 01:28:29.400 кажете му... да ми... 01:28:36.800 --> 01:28:38.400 да ми прости. 01:28:40.100 --> 01:28:44.500 - Да... ще му кажа, но... - Не, аз зная, че всичко е свършено. 01:28:44.700 --> 01:28:50.900 Аз се измъчвам само от злото, което му причиних. 01:28:51.300 --> 01:28:55.600 Кажете му само, че го моля да ми прости, да ми прости, да ми прости за всичко... 01:28:59.500 --> 01:29:03.600 Ще му кажа, още веднъж всичко ще му кажа, но... 01:29:04.500 --> 01:29:07.100 бих искал да зная едно нещо... 01:29:12.200 --> 01:29:15.600 Бих искал да зная обичахте ли... 01:29:19.500 --> 01:29:22.900 обичахте ли тоя лош човек? 01:29:24.300 --> 01:29:30.700 Не го наричайте лош. Но аз нищо, нищо не зная... 01:29:42.700 --> 01:29:45.400 Нека не говорим повече, приятелко моя. 01:29:47.000 --> 01:29:52.400 Аз ще му кажа всичко, но за едно нещо ви моля - 01:29:53.300 --> 01:29:58.200 смятайте ме за приятел и ако ви потрябва помощ, съвет, ако е необходимо да си излеете душата 01:29:59.000 --> 01:30:04.900 пред някого - не сега, а когато в душата ви се изясни, 01:30:07.000 --> 01:30:08.600 спомнете си за мене. 01:30:14.700 --> 01:30:18.200 Ще бъда щастлив, ако бъда в състояние... 01:30:18.500 --> 01:30:21.200 Не ми говорете тъй: аз не заслужавам това! 01:30:22.500 --> 01:30:26.400 Престанете, престанете, целият живот е пред вас. 01:30:26.600 --> 01:30:31.500 Пред мене? Не! Всичко е загубено за мене. 01:30:35.700 --> 01:30:37.400 Всичко е загубено? 01:30:40.200 --> 01:30:44.300 Ако аз не бях аз, 01:30:45.400 --> 01:30:49.900 а най-красивият, най-умният, и най-добрият човек в света 01:30:50.300 --> 01:30:52.300 и ако бях свободен, 01:30:52.600 --> 01:31:01.600 още в тоя миг на колене бих ви молил за ръката и любовта ви. 01:31:51.200 --> 01:31:53.600 На Пиер му се струваше, че тая звезда 01:31:55.600 --> 01:31:59.200 напълно отговаря на онова, което беше в неговата 01:31:59.700 --> 01:32:02.900 разцъфнала за нов живот, смекчена и ободрена душа. 01:32:31.000 --> 01:32:35.800 На дванадесети юни силите на Западна Европа преминаха границите на Русия 01:32:36.600 --> 01:32:39.700 и почна война. 01:32:41.000 --> 01:32:46.800 Тоест стана събитие, противно на човешкия разум 01:32:47.700 --> 01:32:50.900 и човешката природа! 01:33:16.800 --> 01:33:26.800 Край на втори филм