Документален филм разказва за българската следа в пражките събития от 1968 г. Кинотворбата „Агресия“ пренася зрителя в годината, когато войските на Варшавския договор потушават със сила Пражката пролет.Филмът на Анна Петкова изследва и търси българските следи в епохалните събития на 1968-а. Когато хората по целия свят отказват да мълчат, излизат на улиците и започват да протестират срещу несправедливостта, тук дали се случва нещо?! Докато в Прага се палят танкове, докато в Париж улиците се обръщат наопаки, докато Америка губи своите деца във Виетнам, България е на пръв поглед тиха и послушна. Затънала в двуличното безвремие на комунизма. Но могат ли мислите и чувствата на хората да бъдат заключени с катинар?! Комунистическата система се пропуква под натиска на поп-културата и западните знаци за свободен и забавен начин на живот. През 1968 студентските протести взривяват света. Берлин, Рим, Париж, Чикаго, светът е окупиран от студенти, които искат да променят статуквото. Неподстриганата метежна чехословашка младеж е във водовъртежа на новото време. Нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия за смазване на Пражката пролет бележи пика на политическата нестабилност през 1968. Инвазията, съпротивата на чехите, сломяването, всичко това поражда и ужас, и възторг, и страх. Целият свят е вперил поглед в Прага през август 1968. Официално българската комунистическа държава е част от инвазията. Въпросът е неофициално, у нас в България, била ли е налице съпротива?! Физическа, мисловна, психическа. Ние записахме ли се в календара на антикомунизма?! Или мълчанието ни е погълнало? В официалните съобщения от 1968 у нас като че ли това е една безсъбитийна година, безсловесна, сякаш ние сме само послушни кукли в драмата на Чехословакия. Но пречупена през съдбите на някои българи, 1968 е и българската година на осъзнаването. И ако в Западна Европа това е годината на антиавторитаризма, то у нас това е годината на подривното мислене. През 1968 у нас протестират не голям брой, но пък интересни, широки, смели умове, които допускат да мислят и за това, което ще оставят на поколенията. Мисленето поначало е антитеза на тоталитарната система. Въпреки че Държавна сигурност е оковала живота и поведението на хората, тя все пак не успява да заключи душите на хората. Заграждения за ума няма. Няма прегради. За изследователите на историческите процеси и човешката политическа менталност не е важен само броя на участниците. Защото понякога и един бунтовник пробива веригата, и един будител запалва факела, и един демонстрант, както пише списание „Лайф”, хвърля камъка. Понякога е един срещу всички. И тъй като незнанието поначало има могъща форма на устойчивот, затова този филм е посветен на годината 1968. За да се знае. За да разкажем за нея.”
Дата на публикация: 23 март, 2018
Категория:
Друго
Харесайте ни във Facebook