Искаме,искаме си робството.....

Никой от съседните ни народи покорени от Османската империя не определя османските владичества като"робство"! Сърбите наричат този период от историята си "Османско царство" (Србе у Османском царству), а гърците - Τουρκοκρατία (Турско управление, Турско владичество). В „Записките“ си Захари Стоянов пише: “Турското правителство при всичката си деморализация винаги е държало страната на народа срещу тиранията на различни забити, аени, чорбаджии, па дори и на подвластни князе./Ценко Чоков, Галиче ли? б.м./ Много паши и каймаками са били изгонвани и сваляни от своите постове следствие на най-малкото оплакване от страна на населението, без разлика на вяра и народност. Достатъчно е било един махзар, и забитинът отивал да се не види. Чумата на търновските кадии са били няколко бебровски мюзюхири, които са си играели с тях, както си искат. В Сопот, Калофер и Панагюрище мюхдюрите не са смеели да доведат и своя любим харем от страх да не разсърдят населението. Когато някой от подвластните, сръбският напр. или румънският княз, са поискали да покажат зъб на народа, ние виждаме, че Турция заема страната на слабите. И така турските халифи с белите чалми са се съобразявали много по-добре с евангелието, отколкото християнските господари, на които скиптърът и короната са били покрити с кръстове и с изречения от същото това евангелие.”

Дата на публикация: 15 септември, 2017
Категория: История и нации

Показване на още