Воеводата Питу Гули и геройската му смърт

Питу Гули е революционер и деец на национално-освободителното движение в Македония от аромънско потекло, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, водил битката при Мечкин камен по време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година.
Роден е през 1868 година в Крушево във влашко семейство. Тръгва да се бие за свободата на Македония още на 17-годишна възраст, когато живее и работи в София. Включва се като четник в четата на Адам Калмиков в Кюстендил. След като четата е разбита през 1885 г. е заточен в Мала Азия. Около 1894 година е освободен и се връща в Крушево, където открива гостилница и се включва във ВМОРО. Между 1897 и 1902 е отново в София, където също държи гостилница. През периода неколкократно се връща в Крушево и сформира там своя чета. Участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание.
При превземането на Крушево намира начин да подпали турската казарма с бутилки със спирт, като така пада последната турска позиция в града. След настъпването на турските войски се противопоставя на решението за отстъпление като напуска демонстративно войводския съвет на Крушевската република.
Отделя 70 недобре въоръжени четници и с останалите 170 заема позиции на скалистото плато Мечкин камен в Баба планина. На Баба планина Питу Гули води най-продължителното и кърваво сражение за защитата на Крушево. Успява да удържи платото през целия ден на 30 юли 1903 година. Загива по време на сражението от изстрел в гърдите. Последните му думи са: "Не бойте се, момчета! Продължавайте боя! Приберете ми пушката!".
Името му се споменава в химна на Република Македония и песента Море пиле, появила се скоро след смъртта му.

Дата на публикация: 28 август, 2016
Категория: Хора и блогове
Ключови думи: му смърт Воеводата Питу Гули геройската