Лили Иванова "Стари мой приятелю" - Интервизия 1977 г.

Родена
Лиляна Иванова Петрова
24 април 1939 г. (75 г.)
Кубрат, България
Стил поп, естрадна музика
Активни години 1961-досега
Музикален издател Балкантон, Пайнер, СтефКос Мюзик Лили Иванова е българска естрадна певица. От 1961 г. насам тя развива непрекъсната изпълнителска и концертна дейност, записва свои песни и албуми, има медийни изяви, участва в телевизионни програми, снима се в клипове. В знак на уважение за приноса ѝ към българската популярна музика тя понякога е наричана „Примата на българската естрада“.Детство и училищни години
Лили Иванова е родена на 24 април 1939 г. в гр. Кубрат. Тя е кръстена на починалата си по-голяма сестра Лиляна. В кръщелното свидетелство е записана като Лиляна Иванова Петрова.
Родители на Лили Иванова са Мария Петрова Дамянова и Иван Петров Дамянов (р. 1904 г.). Майка ѝ е от с. Тетово, до Кубрат. Баща ѝ е чиновник в полицията и кметството в периода преди 9 септември 1944 г., което става причина впоследствие да бъде арестуван за повече от 3 месеца. По време на Втората световна война започва да се занимава с отдаване на автомобили под наем, а след това става шофьор. Майка ѝ по принцип не е работила, но при финансови трудности е ставала сервитьорка. Семейството има четири деца, всички от които са момичета, две от тях умират от скарлатина.
Родът на Лили Иванова по бащина линия се нарича Чокоите. Прабаба ѝ и прадядо ѝ са заможни българи, отглеждащи и търгуващи с коне, които първоначално живеят на територията на днешна Румъния, в Северна Добруджа. Впоследствие се преместват в русенското село Нисово. Баба ѝ и дядо ѝ са Мария и Петър. След брака си те заживяват в Кубрат, като ги наричали „нисовлиите“ – прозвище, с които са наричали по-късно както родителите, така и самата Лили Иванова. Те имат 12 деца. Собственици са на кръчма, където младата бъдеща изпълнителка понякога пее песни на посетителите. В тяхната къща живее по-късно и семейството на Лили Иванова. Баба ѝ и дядо ѝ по майчина линия са Марина и Петър.
Семейството на Лили Иванова обича музиката. Дядо ѝ и вуйчо ѝ по майчина линия свирят на цигулка много добре. Майка ѝ обича да пее популярни за времето си песни, макар и само вкъщи, а баща ѝ – руски песни.
Когато Лили е 7-8 годишна, родителите ѝ и още няколко роднини събират пари, за да ѝ купят акордеон. Обаче, тъй като няма кой да я обучава, тя се опитва да се научи сама. В 4-5-ти клас тя проявява интерес към това да се научи да свири на пиано. Единственият пианист в Кубрат е другарят Чернев, който е на преклонна възраст. Лили тръгва на уроци при него, но успява да вземе само два урока, тъй като учителят ѝ умира. Малко по-късно тя започва да пее в училищния хор, където пеят всички деца. Въпреки хубавия си глас, тя счита това просто за част от обучението и не се замисля да се занимава с музика. Наред с това, още от първо отделение тя тренира художествена гимнастика, като дори печели златен медал на републиканското първенство в Русе през 1952 г. Световната музика, която има възможност да слуша, е предимно руска и италианска – тази, която се пуска по радиоточките или радиото.
През 1956 г. Лили Иванова започва да учи в Медицинския техникум за медицински сестри и акушерки в гр. Сталин (както тогава се нарича Варна) за медицинска сестра – престижна за времето си професия, а и техникумът е недалеч от Кубрат. Тя живее в квартира, намираща се на ул. „Шипка“ срещу тогавашното кино „Република“, а не в общежитие. В това кино има концерти популярната певица Ирина Чмихова, по чиято музика младата ученичка се увлича, но бъдещата изпълнителка не може да си позволи билет, а я вижда на живо едва по-късно в Кубрат. Първите данни за изяви пред публика на Лили Иванова са от 1956-57 г., когато тя изпълнява популярни песни на организираните в техникума „вътрешни фестивали“, за което свиделства Жени Стоилова, класната ѝ ръководителка. Под ръководството на учителя по музика Христо Иванджиков, Лили Иванова също участва с пеене и свирене на акордеон в малки непрофесионални състави, т.нар. „агитки“, които изпълняват руски песни пред моряци, в други училища и при различни тържества, като така си спечелва известността на местна певица. Сред песните, които тя слуша от турски радиостанции (тъй като не се излъчват у нас) са „Ganz Paris träumt von der Liebe“ на Катерина Валенте и „Arrivederci Roma“, които пее на училищни прояви.
След завършване разпределението ѝ за работа е за психиатричната болница в гр. Бяла, но с ходатайството на баща си, около 1959 г. младата медицинска сестра започва работа в болницата в Кубрат. В града има читалищен хор, в който тя се изявява, а и колегите ѝ също знаят, че тя обича да се занимава с музика. От спомените на нейния началник д-р Иван Кирчев става ясно, че тя е записвала текстове на български, сръбски, немски, италиански и испански песни, а дори и че е запявала на възрастни пациенти.
Насочване към професионалното пеене
Лили Иванова твърди, че поредица от малки знаци са я подтикнали към това да пожелае да се занимава сериозно с пеене. Единият е случайно дочут разговор между бъдещия ѝ съпруг и негов колега, че тя има талант и би могла да добие известност и пари от музика. Друг знак е окуражаващо предсказание на ръка от възрастна циганка. Трети знак е силното впечатление от изпълнението на песента „Камино“ от певицата Ирина Чмихова на концерт в читалището в Кубрат. Лили Иванова моли певицата да ѝ даде текста на песента, тя ѝ казва, че ще го направи, когато се прибере в София, но така и забравя да го направи. Текстът бива свален от нейни приятели, които са направили любителски магнитофонен запис на концерта и така тя разучава песента.
Изпълнителката научава, че за да може да се занимава сериозно с музика, ѝ е нужна т.нар. „категория“ (документ, удостоверяващ изпълнителски умения), поради което започва за около 2 седмици да пее в цигански оркестър, свирещ в ресторант в Кубрат, а след това на прослушване от комисия в Русе получава „трета категория“ за певица. По това време тя е осъзнава, че има глас за сцена, което ѝ дава увереност да потърси професионално развитие в София. Родителите ѝ са против, поради лошото мнение за артистите, но тя е решена да отстоява целта си.
През 1960 г., докато все още работи като медицинска сестра, Лили Иванова пътува два пъти до София, за да опознае какви възможности за реализация би имала. За второто посещение си взема два дни отпуск и посещава бюро „Естрада“ (да не се бърка със сектор „Естрада“ на Концертна дирекция) с желание за изява, но не знае, че тази институция отговаря само за назначенията в ресторантите. Оттам ѝ предлагат да пее в ресторант „Сините камъни“ в Сливен, но тя отказва. Така и не се свързват с нея до следващия ден и поради липса на друго предложение, тя се прибира обратно в Кубрат. Впоследствие трупа пътуващи музиканти чуват за таланта ѝ и предлагат да се присъедини към тях. Те обикалят читалища и театри, за да изнасят безплатни концерти пред работници. Длъжността ѝ е държавна с хонорар по 5 или 8 лв. на концерт. Певицата обаче не е удовлетворена от нивото и напуска както групата, така и работата в болницата.
Точно в този период Лили Иванова се запознава и омъжва за първия си съпруг – Георги Павлов[8], който е бил разпределен в с. Завет, недалеч от Кубрат. Сватбата е в изключително тесен кръг – присъстват едва четирима души. Тъй като разпределението му изтича, техният съвместен живот започва в къщата на родителите му в Перник, но бракът им не просъществува дълго, поради битови трудности и неразбирателства със свекърва ѝ, която не одобрява певческата ѝ кариера. По време на брака си и живота в Перник тя по-често има възможност да пътува до София и да проучи възможностите за по-нататъшно певческо развитие. Поради неуредиците в брака си не след дълго тя решава повече да не се връща в Перник, а по-късно (около 1964 г.) иска и развод.
Кариера през 90-те години
След 10 ноември 1989 г. Концертна дирекция е закрита, поради което вече няма кой да осигурява ангажименти на изпълнителите, както е било дотогава. Лили Иванова продължава да работи предимно по частни участия и партита с група от няколко музиканта. С нея взема участие Чочо Владовски, с когото тя работи 4 години. След кризата от 1996 г. тя не може повече да си позволи група и за известно време използва само синбек при участията си.
През 1990 г., в телевизионното предаване Всяка неделя спортните гимнастички Лили Игнатова и Диляна Георгиева в знак на протест за негативно отношение на пресата към тях, демонстративно „връщат“ медалите си. Две седмици по-късно Лили Иванова, вдъхновена от тяхната реакция, пред Кеворк Кеворкян по собствено желание също връща отличието си „Златна плоча“, дотогава дадено в България само на 5 души. Певицата протестира, че бъдещите носители на отличието няма да се определят на основата на изключителни музикални заслуги, а ще я получават единствено за продадени 25 000 копия от албум за съответна година. В този разговор певицата заявява, че е продала над 2 милиона плочи.
През 1993 г. е записан албумът „Хазарт“, а две години по-късно – „Готови ли сте за любов“. В средата на 90-те години изпълнителката започва отново да прави самостоятелни концерти. Първоначално в малки зали, защото се налага сама да ги ангажира и заплаща, с апаратура под наем и без оркестър. Постепенно концертите ѝ стават все по-търсени и големи, поради което тя си позволява да се издържа основно от тях. През 1998 г. певицата записва диска „Частен случай“.
Кариера от 2000 до 2009 г.
През 2000 г. Лили Иванова издава албума „Ветрове“ и взема участие с песента „Камино“ в албума „Каналето и приятели“. През 2001 г. следва Любовта е по-силна от всичко, през 2002 г. – Best 1, включва 6 песни в албума „Хитове по текстове на Асен Ошанов“ и издава един дуетен сингъл с Драго Драганов.
Първият брой на списание Плейбой на български език, който излиза през април 2002 г., публикува еротична фотосесия на Лили Иванова, като снимките са направени от екипа на Васил Къркеланов. Проявата ѝ има отзвук в медиите, като певицата особено държи на публичната подкрепа, изразена в статията „Браво, Лили!“ на Христо Кьосев[26] През 2003 г. се появяват „Илюзия, наречена любов“ и „Best 2“, а през 2004 г. – „Танго“. През 2006 г. изпълнителката е удостоена със звезда на Алеята на славата.
През 2006 и 2009 г., без одобрението на певицата са публикувани две нейни неофициални биографии – „Просто Лили“ и „Лили. Един живот, една съдба...“. Лили Иванова публично протестира срещу двете издания – осъжда автора на първата книга, а по-късно, когато излиза втората, свиква пресконференция, на която заявява, че написаната книга е недостоверна и не отразява истината за нейния живот.
През 2007 и 2008 г. Лили Иванова прави големи концерти в Зала 1 на НДК, които са записани и излъчени от bTV. В тези две поредни години са издадени дисковете „Една любов“ и „Без правила“. На 9 януари 2009 г. певицата изнася концерт в зала „Олимпия“ в Париж, с което изпълнява своя отдавнашна мечта (споделена в статията „Срещи с имена от естрадата“ на Вера Грозева през 1979 г.) Същата година открива Дните на София в Москва.
През 2008 г. Мартин Карбовски взема обширно биографично интервю в дома на изпълнителката, излъчено в два епизода на предаването „Отечествен фронт“ по Нова телевизия.През месец април 2009 г. на българския пазар излиза автобиографичната книга „Истината“ на Лили Иванова под редакцията на същия журналист.
На 2 май 2009 г. по bTV започва излъчването на документалната поредица „Опасно близо – Лили Иванова“. Автор и режисьор на продукцията е Милена Будинова, която в продължение на около една година снима 10 едночасови епизода, които проследяват настоящата работа на певицата и разглеждат моменти от нейния творчески път.
На 6 юли 2009 г. Лили Иванова получава почетно офицерско звание полковник от медицинските служби на Българската армия и е наградена с хладно оръжие.
През месец юли 2009 г. от компанията „KVZ Music“ е договорена легалната дистрибуция на музиката на Лили Иванова в интернет, което позволява нейни песни да се закупят през световноизвестни специализирани сайтове за този тип търговия.
В периода 2009-2010 г. певицата е в широко отразен в медиите публичен конфликт с Митко Щерев и Асен Гаргов, в резултат на което взаимно си забраняват да си изпълнявават музиката, водят се съдебни спорове и се обвиняват в клевета.
Кариера от 2010 г. до днес
През 2010 и 2011 г. публичност в медиите добиват проверките на Национална агенция за приходите сред популярни изпълнители, като Лили Иванова също е обект на ревизии за установяване на укрити данъци. Поради тази причина, въпреки предложението на министъра на културата Вежди Рашидов да се отпусне пенсия за заслуги на певицата, финансовият министър Симеон Дянков се възпротивява, в резултат на което правителството отказва, аргументирайки се с неплатените от нейна страна данъци.[41] Към 2010 г. пенсията на изпълнителката е около 105 лв. и на нея ѝ се налага да се издържа с пеене.
През 2010 г. се появяват албумите „Този свят е жена“ и „В името на вярата“.
В началото на 2012 г. Лили Иванова представя нови записи по текстове на Явор Кирин, като песните „Няма кой“ (музика: Красимир Гюлмезов), „Другото лято“ (музика: Александър Бръзицов), „Нейното име“ (музика: Росица Кирилова), „Шепот“ (музика: Явор Кирин), „Икар“ (музика: Камен Драндийски), а също така и „Черната овца“ на група „Ахат“ (Божидар Главев) и „Светът е създаден за нас“ (музика: Оги Енев, текст: Мартин Карбовски). По-късно същата година се появяват видеоклиповете „Ти не си за мен“ с участието на Мариус Куркински, както и още три клипа – всички под режисурата на Явор Веселинов.
В края на 2012 г. пред публика от около 15 000 души се организира мащабен тричасов концерт в зала Арена Армеец София, като певицата е първият български изпълнител, представящ се в тази зала. На концерта тя представя 23 предимно по-нови песни и 5 изпълнения на бис, като ѝ акомпанира собствена формация, под наименованието „Grand Li Orchestra“, включваща Бисер Иванов, Веселин Веселинов – Еко, Стоян Янкулов – Стунджи, Калин Вельов, Михаил Йосифов, Живко Петров и др. Осем от изпълнените на концерта песни са представени в официалния VEVO канал на певицата в YouTube.
През 2013 г. певицата има участие в московския дворец Кремъл по повод юбилеен концерт на поета Иля Резник. Преди предсрочните избори за 42-ро Народно събрание през същата година Лили Иванова участва в заключителен концерт на предизборната кампания на БСП. На 12 октомври певицата изнася концерт в културния и конгресен център „Сент Пиер“ в Брюксел пред публика от 650 души, сред които е и еврокомисарят Кристалина Георгиева. На концерта е премиера на песента „Просто съдба”, която няколко дни по-рано е записана в „Студио 88” с тромпетиста Мишо Йосифов, който ѝ е аранжор и композитор. В края на годината bTV излъчва биографичния документален филм на Георги Тошев „НепознатиТЕ: Лили Иванова – Необяснимо“, където колеги на певицата споделят впечатления за началото на кариерата ѝ и за последните ѝ изяви.
Музикална дейност
Певчески стил и репертоар
Лили Иванова започва кариерата си предимно с популярни за времето си италиански, френски и други чужди песни, като бива считана за добра имитаторка на стила на Рита Павоне. Въпреки това още в първите години на своята професионална работа започва да се насочва основно към български авторски песни. В кариерата на повечето професионални изпълнители от епохата на социализма голяма роля играе държавната структура Концертна дирекция, тъй като тя е мениджър и импресарио на певците, като им осигурява връзка с композитори, текстописци и музиканти, които да създават творчество за тях, а едновременно и ги ангажира за участия. По този начин, веднага след като певицата добива известна популярност, тя получава възможност да ѝ бъде създаден индивидуален репертоар, като това допринася за изграждането на собствен певчески стил. Стилът ѝ е характерен, с подчертаната лиричност и мелодичност на музиката. Музиката ѝ през 60-те и 70-те години често е със сложни и богати оркестрации, драматични преходи между тихи и силни моменти, изпълнявана нерядко с духов бенд, струнен оркестър, ритмична секция, електрически китари, с акценти на пиано или хамонд-орган и беквокали (понякога хорови), осезаема реверберация в гласа на изпълнителя. Впоследствие с отминаването на модата на този стил, певицата изпълнява музика, съпроводена със звука най-вече на електрически инструменти. След 2000 г., особено при живите си участия, песните, изпълнени върху звука на предварително записани синбеци, биват редувани с изпълнения, съпроводени от няколко музиканти – основно пиано, цигулка, китара и саксофон. Певицата нееднократно в кариерата си заявява колко е важен за нея и какъв приоритет отдава на стойностния текст. Тя изпълнява основно естрадни песни, написани от български композитори и текстописци. Също така присъстват и песни на руски, английски, немски, френски, турски, испански, италиански, румънски език и иврит, които изпълнява предимно на турнетата си в чужбина. Съгласно прокарваната идеологическа политика, дори и чужди песни е било препоръчително (макар и не напълно строго спазвано) да се пеят на български език, поради което тя има множество кавър версии на известни песни, станали популярни на запад от Желязната завеса, което е обичайна практика за цялата популярна музика от периода преди 1989 г.).
Концертна дейност и живи участия
В периода на 60-те, 70-те и 80-те години Лили Иванова осъществява многобройни концертни турнета в чужбина – най-много в СССР, но също и в Германия, Куба, Япония, Турция, Чехия, Югославия, Унгария, Полша, Гърция, Португалия и др. През 80-те работи активно в ГДР, където изпълнява специално написани за нея песни от Арнолд Фрич и Петер Паулик (концертни турнета, шоу-програми във Фридрихщадтпаласт и другаде, участия в много телевизионни предавания). След 90-те години на 20 век певицата е осъществила няколко турнета сред българската емигрантска общност в САЩ и Канада, а също така е посещавала отново и Русия. За да увеличи участията си в епохата на Прехода, освен с традиционните концерти пред многобройна публика, певицата по-често си позволява изявява и на по-малки прояви – в клубове и пиано барове, участия в частни партита и промоции, фирмени тържества и др. След 2000 г. певицата обичайно организира малък брой големи, добре анонсирани и рекламирани концерти (веднъж годишно в София в зала 1 на НДК, нерядко в две поредни дати, както нерегулярни участия в големите български градове).
За годините на своята кариера Лили Иванова е направила над 11 хиляди концерта, но значителната част от тях са в периода преди 1989 г. През 1961 г. започва с 8 лв. хонорар на участие, до 1965 г. се покачва на 20 лв., когато става „заслужила артистка“ получава 60 лв., а от 1975 г., когато става „народна артистка“, до 1989 г. обичайно е получавала по 120 лв. хонорар на участие.
Творчески сътрудничества
В различните периоди на своята кариера Лили Иванова сътрудничи с множество музиканти, сред които оркестрите на Здравко Радоев (в началото на 60-те), „6+1“ с ръководител Иван Пеев (от 1966 г.); „Маковете“ с ръководител Митко Щерев (70-те); оркестъра на Асен Гаргов от (1977). В дует с Асен Гаргов издава два албума, а в началото на 80-те оркестърът за кратко време се представя под името „София“. Сред композиторите, с които Лили Иванова осъществява тясно творческо сътрудничество, са Ангел Заберски (1965-1968); Тончо Русев (1969-1974); Митко Щерев (1974-1977); Найден Андреев (началото на 80-те). През 80-те звездата изпълнява песни на много от по-младите композитори, между които Тодор Филков, Асен Гаргов, Рафи Жамаркоцян, Любомир Дамянов, Александър Кипров. В началото на 90-те тази тенденция е продължена, като трябва да се отбележи сътрудничеството с Чочо Владовски, с когото създава съвместно студио, изпълнява няколко дуета и записва албума „Хазарт“, а с Иван Лечев – „Частен случай“.
През цялата кариера на певицата се наблюдава подчертан стремеж творчеството ѝ да бъде със звучене, съвременно за епохата, в която се създава. В средата на 90-те певицата разнообразява имиджа си и посяга към музикални стилове като мелъди рок, соул, ритъмендблус, балканско етно, джаз. Тази промяна проличава най-ярко в албумите „Частен случай“ от 1999 г. и последвалия го етнопроект „Ветрове“ от 2000 г. Впоследствие певицата издава няколко албума, в които новите песни значително намаляват, а стари хитове са записани в нов аранжимент. От началото на 2006 г. Лили Иванова работи с малък бенд, състоящ се от Огнян Енев – пиано, саксофон, Бисер Иванов – китара, Орлин Цветанов – цигулка.
Лили Иванова работи с много изявени текстописци, като може би най-значима е съвместната ѝ работа с поета Дамян Дамянов, а съшо така пее песни и по стихове на Павел Матев, Любомир Левчев, Иван Вазов, Христо Ботев, Пейо Яворов, Кирил Христов, Христо Ясенов, Веселин Ханчев, Блага Димитрова и др. Основна тема в текстовете на песните ѝ е любовта. От края на 60-те години до средата на 80-те много от песните стават „шлагери“. Постепенно под влиянието на навлизащите нови музикални вкусове песните на Лили Иванова губят масовата си популярност, която са имали преди, но въпреки това нейни песни влизат в класации, концертите ѝ се разпродават, продължава да бъде канена в телевизионни предавания, снима клипове, записва песни и албуми.
Дискография и звукозаписна дейност
Основна статия: Дискография на Лили Иванова
Лили Иванова има 35 издадени дългосвирещи албума. Синглите, излезли в България, са 29. Има издадени малки плочи и албуми в Румъния, Турция, Германия, Испания и др. страни. Лили Иванова е популярна в Русия и плочите ѝ се продават добре в Съветския съюз. Няма точна статистика за броя на продадените копия от албуми. Според едно издание на предаването „Всяка неделя“ от началото на 80-те, само в България техният тираж надхвърля 10 милиона. За продажбите в бившия Съветски съюз и останалите страни Александър Йосифов, директор на Балкантон от 1968 до 1986 г., казва: „Когато станах директор на Балкантон, при капацитет 3 милиона и 600 хиляди плочи, големите, тези „черни тави“, както им викат, за Лили Иванова тиражът за Съветския съюз беше над един милион. В България правеше едни тиражи от 250-300 хиляди, а за Съветския съюз под милион не падаше“. През този период Лили Иванова издава 18 дългосвирещи, 34 малки и 3 сборни плочи. Списание „L'Europeo“ посочва, че продадените копия от албуми в Съветския съюз надхвърлят 10 милиона. Въпреки това певицата не е получавала заплащане за авторски права от тази музика, а разпадането на Концертна дирекция и липсата на работеща уредба относно правата за изпълненията и звукозаписите за 50-годишната ѝ кариера лишават певицата от всякакви приходи за авторски права за минали периоди. Това обстоятелство, както и фактът, че музиката ѝ се разпространява също и по нерегламентиран (пиратски) начин, кара Лили Иванова да се чувства ограбена. В тази връзка през 2007 г. тя публично заявява, че разпространението на произведения на изкуството в Интернет е нередно и трябва да се наказва със затвор.

Дата на публикация: 24 април, 2015
Категория: Музика
Ключови думи: Музика Българска

Показване на още