Божествената Любов - Безусловната Любов тази на Майката към Рожбата

Аз съм този, който съм.
Аз не съм този, който бих искал да съм. Не съм този, който би трябвало да бъда. Не съм този, който майка ми искаше да стана. Дори не съм този, който бях. Аз съм този, който съм.
Всички наши заблуди започват, когато се опитваме да бъдем тези, които не сме. …Всичко започна в онзи мрачен ден, когато ти престана да казваш гордо: A3 СЪМ!… Когато, засрамен и уплашен, сведе глава и замени думите и делата си с една мисъл: ЩЕ ТРЯБВА ДА БЪДА…
Ти… си този, който си. Ти не си този, който имам нужда да си. Ти не си този, който беше. Ти не си такъв, какъвто на мен ми е удобно. Ти не си такъв, какъвто искам аз. Ти си такъв, какъвто си.
Да приема това означава да те уважавам и да не искам от теб да се променяш. Истинската любов е безкористната задача да създаваме пространство, за да може другият да бъде този, който е. Материализира се, когато аз те възприема такъв, какъвто си, и усетя, че ти също ме приемаш такъв, какъвто съм. Да говоря всички езици човешки и дори ангелски,
щом любов нямам,
ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
Да имам пророчески дар и да зная всички тайни,
да имам пълно знание за всички неща
и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, -
щом любов нямам,
нищо не съм.
И да раздам всичкия си имот,
да предам и тялото си на изгаряне, -
щом любов нямам,
нищо ме не ползува.
Любовта е дълготърпелива,
пълна с благост,
любовта не завижда,
любовта се не превъзнася,
не се гордее,
не безчинствува, не дири своето,
не се сърди, зло не мисли,
на неправда се не радва, а се радва на истина;
всичко извинява,
на всичко вярва,
на всичко се надява,
всичко претърпява.
Любовта никога не отпада,
а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат,
ако са езици, ще замлъкнат,
ако са знание, ще изчезнат.
Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.
„Когато бях младенец,
като младенец говорех,
като младенец мислех
и като младенец разсъждавах;
а като станах мъж, оставих младенческото.
Сега виждаме смътно като през огледало,
а тогава - лице с лице;
сега зная донейде, а тогава ще позная,
както и бидох познат.
А сега остават тия три:
вяра,
надежда,
любов;
но по-голяма от тях
е любовта.

Дата на публикация: 2 януари, 2015
Категория: Музика
Ключови думи: Любов Вяра