Египет - Пирамидите

Египетските пирамиди са архитектурни структури, изградени в Древен Египет.
Открити са 138 египетски пирамиди към 2008 г. Повечето от тях са построени като гробници на фараоните и техните съпруги по време на Старото царство и Средното царство.
Най-ранните известни египетски пирамиди са открити в Сакара (Saqqara), северозападно от Мемфис. Най-стара от тях е пирамидата на Джосер (строена от 2630 до 2611 г. пр.н.е.) по време на Третата династия. Тази пирамида и околният комплекс са дело на архитекта Имхотеп и се считат общо взето за най-старите монументални структури от облицован камък.
Най-прочути са пирамидите от некропола в Гиза, в покрайнините на Кайро. Няколко от тях са сред най-големите сгради, строени някога. Най-голямата от тях е Хеопсовата пирамида в Гиза. Пирамидите в Гиза (на арабски: اهرامات الجيزه) са група древноегипетски пирамидални гробници, разположени на платото Гиза в Египет, на западния бряг на река Нил. Основното предназначение на египетските пирамиди е съхранението на останките на починали фараони.
Разположени са на 9 километра град Гиза и на 25 километра югозападно от Кайро. Групата археологически паметници включва трите големи пирамиди – Хеопсовата пирамида, Пирамидата на Хефрен и Пирамидата на Микерин – както и няколко по-малки пирамиди, разположени в близост до тях. Пирамидите в Гиза са най-старият и единственият запазен до днес паметник от 7-те чудеса на Античния свят.
Пирамидите са част от Некропола в Гиза, комплексен археологически обект, включващ още Големия сфинкс, останки от древно селище, обслужвало комплекса, както и множество по-малки религиозни и погребални паметници. През 1979 година целият некропол е обявен от ЮНЕСКО за част от световното наследство. Пирамидите в Гиза са основните паметници на Некропола в Гиза. Този археологически обект се намира непосредствено на югозапад от очертанията на град Гиза и на 15 km югозападно от центъра на днешната египетска столица Кайро. Той заема пустинно плато, издигнато над плодородната долина на река Нил, разстоянието до която е около 7 km.
Пирамидите са заобиколени от десетки други археологически обекти – гробища и отделни гробници и мастаби, няколко храма и монументалната статуя, известна като Големия сфинкс. Най-голямата от тях е Хеопсовата пирамида, разположена в северната част на комплекса. Малко по-малка от нея е Пирамидата на Хефрен, намираща се на около 500 m на югозапад. Последната от трите големи пирамиди е Пирамидата на Микерин, която е значително по-малка и се намира на около 500 m югозападно от тази на Хефрен. Освен трите големи пирамиди, комплексът включва и няколко значително по-малки, често наричани „пирамиди на цариците“ – три пирамиди на изток от Хеопсовата, една на юг от Хефреновата и три на юг от Микериновата.Хеопсовата пирамида, наричана още Голямата пирамида и Пирамидата на Хуфу, е най-старата и най-голямата от пирамидите в Гиза. Въпреки че не са намерени никакви останки на фараон в нея, археолозите и египтолозите предполагат, че това е гробницата на втория фараон от Четвърта династия Хуфу (познат с гръцкото си име Хеопс), управлявал Древен Египет около 2589-2566 година пр.н.е. Съоръжението е строено в продължение на 10-20 години и се предполага, че е завършено около 2560 година пр.н.е.
С първоначална височина 146,5 m и ширина на основата 230,4 m, в продължение на 3 800 години Хеопсовата пирамида е най-високото изкуствено съоръжение в света. Макар че е сравнително добре запазена, днес пирамидата е висока едва 138,8 m – липсва върхът, както и външната каменна облицовка, използвана за строителството на сгради в близкия град Кайро. Смята се, че тази облицовка е образувала гладка външна повърхност, докато видимата в наши дни основна конструкция е стъпаловидна. Някои от облицовъчните камъни все още са запазени в долната част на пирамидата.
В Хеопсовата пирамида има три известни големи помещения (камери). Долната камера е издълбана в основната скала, върху която е изградена пирамидата, и е останала недовършена. Така наречените Камера на царицата и Камера на царя са разположени по-високо в конструкцията на пирамидата. Голямата пирамида е единствената египетска пирамида, в която са открити както възходящи, така и низходящи коридори.
Други съоръжения в некропола, свързани с Хеопсовата пирамида, са два мемориални храма в памет на Хуфу (един в близост до пирамидата и друг край река Нил), трите по-малки пирамиди за съпругите на Хуфу, издигната пътна рампа, свързваща двата храма, и група мастаби, вероятно гробници на приближени на владетеля. Пирамидата на Хефрен е втората по големина пирамида в Гиза – тя е по-малка от Хеопсовата пирамида, но по-голяма от тази на Микерин. Тя е гробницата на фараона Хефрен (известен още като Хафра, Кафре), управлявал около 2558-2532 година пр.н.е. Той е владател от Четвърта династия, син на Хеопс и баща на Микерин. Пирамидата е построена по време на неговото управление, а също така са извършени строителни работи по сфинкса. Има предположение, че именно неговото лице е изваяно на сфинкса.
Подобно на останалите пирамиди в комплекса, и Пирамидата на Хефрен е построена от големи каменни блокове варовик, тежащи средно по около 2 тона. Дължината на страната на основата на пирамидата е 215,5 m, височината първоначално е 143,5 m, а в наши дни – 136,4 m. Наклонът на стените ѝ е 53° 10', малко повече от този на Хеопсовата пирамида (51°50'40"). По тази причина и поради факта, че основата ѝ е разположена на 10 m по-високо, Пирамидата на Хефрен изглежда по-висока от Хеопсовата пирамида.
Както и при Хеопсовата пирамида, в ядрото на Пирамидата на Хефрен стои основната скала. Поради естествения наклон на платото Гиза северозападният ъгъл е изсечен в основната скала, докато югоизточният ъгъл е надстроен върху нея. От трите големи пирамиди при Пирамидата на Хефрен оригиналната облицовка е най-добре запазена — горната третина на съоръжението е с добре запазени облицовъчни камъни, но пирамидионът и част от върха изцяло липсват. Пирамидата на Микерин е по-скромна в сравнение с другите две големи пирамиди в Гиза. Гробница е на фараона от Четвърта династия Микерин (Менкаура), син на Хефрен и внук на Хеопс, който управлява около 2530-2510 година пр.н.е. Нейният обем от 260 m3 е около 1/10 от обема на Хеопсовата пирамида. Оригиналната ѝ височина е 65,5 m, а наклонът на стените е около 51°20′25″. Сега е висока 61 m, а дължината на страната на основата ѝ е 108,5 m. Тя е най-южно разположената, най-късно построената и най-ниската от 3-те.
Пирамидата на Микерин е изградена от варовик и гранит. Долните 16 реда са гранит и очевидно незавършени, докато горните редове са от варовик. Вътрешността ѝ също се отличава с неединност и липсата на общ план. Мастаба е древноегипетска гробница, имаща формата на пресечена пирамида. Строени са от кирпич или камък. За да се разбере значението на мастабата, както и конструкциите на древноегипетските гробници, е важно да се отчетат религиозните вярвания на древните египтяни. Най-големият подтик за древните египтяни е вярата им в задгробния живот. Това се отразява в тяхната архитектура и най-вече в огромните количества време, пари и човешки ресурси, отделяни в изграждането на гробниците им. "Египтяните вярвали, че душата може да живее само ако тялото се е запазила от разложение и плячкосване"
От преддинастичната епоха древните египтяни са се стремили да разработят методи за запазване на телата на мъртвите. Първоначално са използвали балсамиращи методи, и по-късно са създали и гробниците с цел да запазят за трупа за неопределено време. Тялото трябвало да бъде поставено в дълбока, запечатана камера като мастабата. Тъй като останките не са в контакт със сухия пустинен пясък, не е можело да се извърши естественият процес на мумификация. С цел да запазят тялото, египетските жреци изработили система за изкуствена мумификация. Думата мастаба идва от арабската дума за "пейка", защото, когато се гледа от разстояние, тя прилича на пейката. Вътре в мастабата дълбока камера е изкопана в земята и облицована с камък или тухли.
Външните строителни материали са били първоначално тухли, изработени от сушена кал, която е лесно достъпна от река Нил. Дори когато и по-трайни материали от камък влезли в употреба, по-евтините и лесно достъпни тухли от кал са били използвани и за най-важните монументални структури .
Надземната структура е с правоъгълна форма, с полегати склонове, плосък покрив, и е около 4 пъти по-дълга, отколкото е широка, като се издига до най-малко на 30 фута височина.
Мастабите са били строени в посока север-юг. В тази надземна структура се обособявало помещение за приношения, оборудвано с фалшива врата, до която свещениците и членовете на семейството носели храна и други дарове за душата на починалия.
Втора скрита камера, наричана сердаб, от арабската дума за "изба", приютявала статуя на починалия, която била скрита в зидария, за да бъде защитена. Стените на сердаба имали малки отвори. Тези отвори не били предназначени за гледане на статуята, а по-скоро за да се позволи на аромата на горящ тамян, а вероятно и на думите, изречени в ритуалите, да достигнат до статуята. Броят на достъпните помещения в мастабата се увеличил толкова, че към края на Старото царство те представлявали същински лабиринт от коридори и зали. В началото на Старото царство типичните гробници на фараоните станали непресечените пирамиди, но в знак на царското благоразположение към високопоставени поданици мастабите се съхранили като гробници за тях.
Срещат се само в областта около Мемфис, наредени около фараонските пирамиди, образуващи некрополи с дълги улици, които се пресичали под прав ъгъл. От края на Старото царство са открити само грубо изработени мастаби, които разкриват упадъка на абсолютната монархия — отърсилите се от господството на фараона висши сановници сами строели гробниците си в своите имения.
През Средното царство отново се открива мастабата, все така в близост до царските пирамиди. През Новото царство тя изчезва, за да отстъпи пред хипогея.

Дата на публикация: 30 ноември, 2014
Категория: Пътуване и събития
Ключови думи: Пирамидите